Скъпи колеги ловци,
Настъпи мрачният ден. След години на измами, манипулации и лъжи Шестиците най-накрая успяха с пари и коварство да си проправят път до Третата порта.
Корпоративните лакеи на ИОИ барикадираха замъка на Анорак и разположиха армията си около него, за да попречат на друг да стигне до Яйцето. Научихме, че са разкрили истинските самоличности на ловците, които смятат за заплаха, и възнамеряват да ги отвлекат и убият.
Ако всички ловци по света не се обединят, за да спрат Шестиците, те ще намерят Яйцето и ще спечелят състезанието. Тогава ОАЗИС ще стане собственост на ИОИ.
Моментът настъпи. Нападението ни срещу армията на Шестиците ще започне утре по пладне, стандартно време по ОАЗИС.
Присъединете се към нас!
С уважение,
Аех, АртЗмида, Парзивал и Шото
— Коварство? — каза АртЗмида, след като прочете писмото. — Със синонимен речник ли го написа?
— Опитах се да звучи гръмко. Официално.
— Харесва ми, Зи — каза Аех. — Направо ти кипва кръвта.
— Благодаря, Аех.
— Значи това е планът ти? — попита АртЗмида. — да разпратиш спам из целия ОАЗИС и да молиш за помощ?
— В общи линии да.
— И да не мислиш, че всички ще се надигнат да се бият с Шестиците само заради принципа?
— Да, така мисля.
Аех кимна:
— Прав е. Никой не иска Шестиците да спечелят състезанието и ИОИ да поеме контрола върху ОАЗИС. Хората ще скочат, ако им се предостави възможност да помогнат. А и кой ловец ще пропусне подобна епична историческа битка?
— Но клановете няма ли да си помислят, че просто се опитваме да ги манипулираме, за да успеемниеда стигнем до портата? — попита Шото.
— Разбира се — отвърнах аз. — Повечето от тях обаче вече са се отказали. Всички виждат, че краят на състезанието наближава. Не смяташ ли, че повечето хора предпочитат някой от вас да спечели, вместо Соренто и Шестиците?
АртЗмида се замисли върху думите ми.
— Прав си. Имейлът може да свърши работа.
— Зи — потупа ме по гърба Аех, — Ти си невероятен, гений! Когато разпратиш имейла, медиите ще пощуреят! Но вината ще се разнесе като горски пожар. До утре всеки аватар в ОАЗИС ще е на път за Хтония.
— Да се надяваме — казах аз.
— О, ще дойдат, не се тревожи — каза АртЗмида. — Но колко от тях ще се бият, когато видят противника? Повечето сигурно ще си донесат столове и ще хрупат пуканки, докато гледат как ни премазват.
— И това не е изключено — отвърнах аз. — Но клановете със сигурност ще ни помогнат. Нямат какво да губят. А и не е нужно да побеждаваме армията на Шестиците. Трябва само да си пробием път през нея, да влезем в замъка и да стигнем до портата.
— Трябва трима от нас да стигнат до портата — уточни Аех. — Ако само двама влязат вътре, с нас е свършено.
— Точно така. Затова трябва много да внимаваме да не ни убият.
АртЗмида и Аех се изсмяха нервно. Шото само поклати глава.
— Дори да отворим портата, все пак ще трябва да я преминем — каза той. — Със сигурност ще е по-трудна от първите две.
— Ще се тревожим за това, когато влезем в нея — отвърнах аз.
— Добре — съгласи се Шото. — Да се захващаме за работа.
— Съгласен съм — заяви Аех.
— Значи вие двамата ще се включите? — попита АртЗмида.
— Да имаш по-добра идея, сестро? — попита Аех.
Тя сви рамене.
— Всъщност не.
— Добре тогава. Решено е — заяви Аех.
Затворих имейла.
— Ще изпратя по едно копие от писмото и на вас — казах аз. — Започнете да го разпращате на всички в списъка си с адреси довечера. Публикувайте го в блоговете си. Пуснете го по телевизионните си канали. Разполагаме с трийсет и шест часа да разпространим молбата. Времето би трябвало да е достатъчно всички да се екипират и аватарите им да стигнат до Хтония.
— Щом Шестиците чуят за това, веднага ще започнат да подготвят отбраната си — каза АртЗмида. — Ще стигнат до крайности.
_ А може просто да го приемат за шега, защото си мислят, че щитът им е непробиваем — възразих аз.
— Наистина е непробиваем — рече АртЗмида. — Затова се надявам да си прав, че ще изчезне.
— Не се тревожи.
— Че защо да се тревожа? Сигурно си забравил, но вече съм бездомна и бягам, за да спася живота си! В момента съм на терминал на летището и плащам за връзката си на минута. Не мога да водя война оттук, да не говорим пък да мина през Третата порта. А няма къде другаде да отида.
Шото кимна.
— И аз не мога да остана тук. Намирам се в кабина под наем в кафене в Осака. Никак не е уединено. А и ми се струва, че е опасно да стоя на едно място, щом агентите на Шестиците ме търсят.
АртЗмида ме погледна.
— Да имаш някакви предложения?
— Съжалявам, че ви го казвам, но и аз съм бездомен и съм в обществен клуб в момента. Крия се от Шестиците повече от година, забравихте ли?