— Имам микробус — обади се Аех. — Добре дошли сте да останете при мен, но няма да успея да стигна до Кълъмбъс, Ванкувър и Япония за трийсет и шест часа.
— Мисля, че аз мога да ви помогна — обади се дълбок глас.
Подскочихме стреснато, обърнахме се и видяхме аватара на висок мъж с прошарена коса, който изникна зад гърбовете ни. Веднага го познахме. Беше Великият и могъщ Ог. Аватарът на Огдън Мopoy. При това той не се материализира постепенно, както по принцип се появяват аватарите, влизащи в чатрум. Просто изникна от нищото, сякаш през цялото време бе стоял в Мазето и чак сега бе решил да се покаже.
— Ходили ли сте в Орегон? — попита той. — Щатът е прекрасен по това време на годината.
□□33
Взирахме се онемели в Огдън Мороу.
— Как влязохте тук? — успя да продума Аех, след като затвори зяпналата си уста. — Това е частен чатрум.
— Знам — отвърна малко засрамено Мороу. — Опасявам се, че подслушвам четирима ви от доста време. И се надявам да приемете най-искрените ми извинения. Направих го с най-добри намерения, честна дума.
— При цялото ми уважение, сър, не отговорихте на въпроса му — каза АртЗмида. — Как успяхте да влезете в чатрума без покана? И как подслушвахте разговора ни, без да ви забележим?
— Простете. Разбирам защо сте толкова разтревожени. Но не се притеснявайте. Моят аватар има множество уникални способности, включително способността да влиза в частни чатрумове без покана. — Докато говореше, Мороу отиде до библиотеката на Аех и започна да преглежда стари притурки за ролеви игри. — Преди официалното пускане на ОАЗИС, когато с Джим създадохме аватарите си, си дадохме достъп на суперпотребители за цялата симулация. Освен че бяха безсмъртни и неуязвими, нашите аватари можеха да ходят навсякъде и да правят почти всичко. Сега, след като Анорак го няма, моят аватар е единственият с тези способности — обърна се към нас. — Никой друг не може да ви подслушва, най-малко Шестиците. Протоколите за криптиране на чатрумовете в ОАЗИС са непробиваеми, уверявам ви. — Той се изкиска тихичко. — Въпреки присъствието ми тук.
— Той е бутнал онези комикси! — казах аз на Аех — След първата ни среща тук, помниш ли? Казах ти, че е някакъв бъг в софтуера…
Ог кимна и сви гузно рамене.
— Аз бях. Понякога съм много тромав.
Последва кратко мълчание, по време на което най-накрая събрах смелост да се обърна директно към Мороу:
— Господин Мороу…
— Моля те — вдигна ръка той, — наричай ме Ог.
— Добре — засмях се аз нервно. Дори при дадените обстоятелства бях онемял от вълнение. Не можех да повярвам, че наистина говоря с Огдън Мороу. — Ог, би ли ни казал защо ни подслушваш?
— Защото искам да ви помогна. А от онова, което чувам до момента, помощта ми наистина ви е нужна. — Ние се спогледахме нервно и той забеляза недоверието ни. — Моля ви, не ме разбирайте погрешно. Няма да ви подсказвам, нито да ви давам информация, която ще ви помогне да стигнете до Яйцето. Това ще развали веселбата, нали? — Върна се при нас и тонът му изведнъж стана сериозен. — Точно преди да умре, обещах на Джим, че в негово отсъствие ще направя всичко възможно, за да запазя честния дух на състезанието му. Затова съм тук.
— Но, господин… Ог — казах аз. — В автобиографията си пишете, че не сте си говорили с Джеймс Холидей през последните десет години от живота му.
Мороу се усмихна развеселен.
— Стига, хлапе, не бива да вярваш на всичко, което четеш! — изсмя се той сърдечно. — Това всъщност е вярно до голяма степен. Не разговарях с Джим през последното десетилетие от живота му. Но говорихме няколко седмици преди да умре. — Мороу замлъкна, сякаш за да извика спомена в съзнанието си. — По онова време дори не знаех, че беше болен. Обади ми се изневиделица и се срещнахме в частен чатрум, подобен на този. Там той ми разказа за болестта си, за състезанието и за плановете си. Тревожеше се, че в играта може да са останали някои бъгове и че е възможно да възникнат непредвидени усложнения след смъртта му, които да попречат на състезанието да протече така, както си го беше представял.
— Като например Шестиците, нали? — попита Шото.
— Точно така. Като Шестиците. Затова Джим ме помоли да наблюдавам състезанието и да се намеся, ако е крайно наложително. — Той си почеса брадата. — да си призная, не исках да се нагърбвам с тази отговорност. Но това бе предсмъртното желание на най-добрия ми приятел и затова се съгласих. През последните шест години наблюдавам отстрани. И макар Шестиците да направиха всичко възможно да ви попречат, вие четиримата някак си успяхте да оцелеете. Побеждавахте ги на всеки етап, затова мислех, че не е нужно да се намесвам. Но сега, след като чух в какво положение се намирате, е време най-сетне да взема мерки, за да запазя честния дух на играта на Джим.