— Какво? — попита тя малко напрегнато. — Какво не си си представял?
— Че прочутият ловец Аех, най-страховитият и безмилостен боец в ОАЗИС в действителност е…
— Дебела негърка?
— Щях да кажа млада чернокожа жена.
Лицето ѝ помръкна.
— Имах си причина да не ти кажа.
— И съм сигурен, че е съвсем основателна, но това няма значение.
— Наистина ли?
— Разбира се. Ти си най-добрият ми приятел, Аех. Честно казано, ти си единственият ми приятел.
— Въпреки това искам да ти обясня.
— Добре, но не може ли да почакаш, докато излетим? Чака ни дълъг път и ще е много по-безопасно да излезем от града.
— Тръгваме, амиго — каза тя, запали микробуса и потегли.
Аех последва инструкциите на Ог до частен хангар край летището на Кълъмбъс, където ни чакаше малък луксозен самолет. Ог бе уредил микробусът да остане паркиран в друг хангар наблизо, но колата бе неин дом от толкова години, че виждах притеснението ѝ да я остави.
Зяпнахме удивени самолета, когато се приближихме. И преди бях виждал самолети в небето, но никога толкова отблизо. Само богатите можеха да си позволят да пътуват с тях. Фактът, че Ог можеше да си позволи да изпрати три частни самолета, за да ни вземат, без да му мигне окото, доказваше, че е смахнато богат.
Самолетът беше напълно автоматизиран и на борда нямаше екипаж. Бяхме сами. Спокойният глас на автопилота ни приветства на борда и ни каза да си сложим коланите и да се приготвим за излитане. След няколко минути потеглихме.
Досега не се бяхме качвали на самолет и през първия час от полета гледахме през прозорците, зашеметени от гледката на три хиляди метра височина на път за Орегон. Но след няколко часа във въздуха първоначалната ни почуда се стопи леко, двамата се отпуснахме и видях, че Аех беше готова да говори.
— Добре, Аех, разкажи ми историята си.
Тя се усмихна с характерната си усмивка и си пое дълбоко въздух.
— Първоначално идеята бе на майка ми — започна и ми разказа накратко историята си. Истинското ѝ име беше Хелън Харисън и беше само с няколко месеца по-голяма от мен. Самотната ѝ майка я отгледала в Атланта. Баща ѝ загинал в Афганистан, когато била още бебе. Майка ѝ, Мари, работела от вкъщи в онлайн център за обработка на данни. Според нея ОАЗИС била прекрасно изобретение, особено за жените и за чернокожите. От самото начало използвала аватар на бял мъж, докато работела онлайн, заради различното отношение и възможностите, които ѝ се предоставяли.
Когато Аех за пръв път си създала акаунт в ОАЗИС, тя последвала примера на майка си и си направила бял аватар от мъжки пол. Майка ѝ я наричала "X" от малка и затова решила да използва инициала за свое онлайн име. Няколко години по-късно, когато се записала в онлайн училище, излъгала за пола и расата ѝ в молбата за постъпване. Аех трябвало да даде снимка за училищното си досие — и изпратила фотореалистична снимка на лицето на аватара си, което била проектирала въз основа на истинските си черти.
Каза, че не е виждала и не е говорила с майка си, откакто се изнесла от дома им на осемнайсетия си рожден ден. Това бил денят, в който разкрила пред нея истинската си сексуална ориентация. Първоначално майка ѝ отказала да повярва, че дъщеря ѝ е лесбийка. Но после Хелън ѝ обяснила, че почти от година си има приятелка, с която се запознала онлайн.
Докато ми разказваше това, виждах, че наблюдаваше реакцията ми. Всъщност аз не се изненадах особено. През последните няколко години много пъти си бяхме говорили за възхищението си от женския пол. Всъщност почувствах облекчение, че не ме бе заблуждавала поне в това отношение.
— Как реагира майка ти, когато ѝ каза, че си имаш приятелка?
— Оказа се, че има дълбоко вкоренени предразсъдъци. Изгони ме от къщи и заяви, че повече не иска да ме вижда. Известно време нямах дом и живеех по приюти. Но накрая припечелих достатъчно от битки по турнири в ОАЗИС, за да си купя микробуса, и оттогава живея в него. Обикновено спирам само когато трябва да презаредя батериите.
Продължихме да си говорим и да се опознаваме, но и двамата осъзнахме, че вече се познаваме изключително добре. Бяхме близки от години. Пасвахме си чудесно. Разбирах я, вярвах ѝ и я обичах като скъпа приятелка. Нищо от това не можеше да се промени заради незначителни подробности като пола, цвета на кожата или сексуалната ѝ ориентация.
Останалата част от полета като че ли изтече, докато мигнем. С Аех бързо намерихме стария си ритъм и не след дълго се чувствах така, все едно седяхме в Мазето и си говорехме щуротии, докато играехме на някоя игра. Каквито и страхове да имах, че приятелството ни би могло да се промени в истинския свят, те бързо се стопиха, докато дойде време за кацане на частната писта на Ог в Орегон.