Бяхме летели на запад, е няколко часа преди изгрева, и когато кацнахме, тук още бе тъмно. Застинахме на място, когато слязохме от самолета, взрени смаяни в пейзажа. Дори на слабата лунна светлина гледката спираше дъха. Тъмният извисяващ се силует на планината Уалоа ни заобикаляше от всички страни. Пред нас по пистата се простираха редове от сини лампички, които очертаваха правоъгълна просека, изсечена в гората и превърната в писта за кацане. В края на пистата имаше стръмна каменна стълба, която водеше до великолепно обляно в светлина имение, построено на плато в подножието на планинската верига. В далечината се виждаха няколко водопада които се лееха от върховете отвъд имението на Мороу.
— Прилича на Ломидол — каза Аех и ми взе думите от устата.
Кимнах.
— Изглежда точно като Ломидол от филмите поВластелинът на пръстените —отвърнах аз, без да мога да откъсна очи от зашеметяващата гледка. — Съпругата на Ог е била голяма почитателка на Толкин, не помниш ли? Построил е имението за нея.
Чухме зад себе си електрическо бръмчене и стълбата се прибра, а люкът се затвори. Двигателите се запалиха и самолетът се приготви да излети отново с рев. Проследихме го как се издигаше в ясното звездно небе. После се обърнахме и тръгнахме по стълбите към къщата. Когато най-сетне ги изкачихме, горе ни чакаше Огдън Мороу.
— Добре дошли, приятели! — извика гърлено той и протегна ръце да ни приветства. Носеше кариран халат и пантофи с формата на зайчета. — Добре дошли в дома ми!
— Благодарим за поканата, сър — каза Аех.
— А, ти сигурно си Аех — отвърна Ог и ѝ стисна ръка. Дори да бе изненадан от външния ѝ вид, не го показа. — Познах те по гласа. — Той ѝ намигна и я прегърна. После се обърна и прегърна и мен. — А ти трябва да си Уейд, тоест Парзивал! Заповядайте! За мен е чест да се запознаем.
— За нас е чест, сър — казах аз. — Не мога да опиша колко сме ви благодарни.
— Вече ми благодарихте достатъчно, така че стига! — рече Мороу, обърна се и ни поведе през обширна зелена поляна към огромното имение. — Нямате представа колко се радвам, че имам гости. За съжаление, живея тук сам, откакто Кира почина. — Той замълча за миг, а после неочаквано се разсмя. — Ако не броим всички готвачи, камериерки и градинари, разбира се. Но те живеят тук, така че на практика не се броят за гости.
С Аех не знаехме как да реагираме, затова просто се усмихвахме и кимахме. Накрая събрах смелост да проговоря.
— АртЗмида и Шото пристигнаха ли вече?
Нещо в начина, по който произнесох името на АртЗмида, накара Мороу да се изкиска силно. След няколко секунди усетих, че и Аех ми се смееше.
— Какво толкова смешно има?
— Да — ухили се Ог. — АртЗмида пристигна първа преди няколко часа, а самолетът на Шото кацна преди около половин час.
— Ще се срещнем ли с тях? — попитах със зле прикрито смущение.
Ог поклати глава:
— АртЗмида реши, че ако се срещне с вас двамата сега, ще се разсее твърде много, затова предпочете да се видите след „голямото събитие“. Шото явно бе на същото мнение като нея. — Той ни изгледа мълчаливо за миг. — Мисля, че така е най-добре. Утре ви предстои важен ден.
Кимнах със смесица от облекчение и разочарование.
— Къде са те сега? — попита Аех.
Ог вдигна тържествуващо юмрук във въздуха.
— Вече са в ОАЗИС и се готвят за нападението срещу Шестиците! — Гласът му отекна от високите каменни стени на имението. — След мен! Мигът наближава!
Ентусиазмът на Ог ме оживи отново и стомахът ми се сви на топка от притеснение. Последвахме облечения си в халат благодетел през огромния, огрян от луната двор. Когато стигнахме до централната сграда, минахме през малка заградена градина, пълна с цветя. Тя бе разположена на странно място и не можах да разбера за какво служеше, докато не видях голямата надгробна плоча в средата. Тогава осъзнах, че това беше гробът на Кира Мороу. Но дори на ярката лунна светлина беше твърде тъмно, за да прочета надписа.
Ог ни въведе в имението през пищен вход. Вътре лампите не светеха, но вместо да ги включи, Мороу взе факла от стената и освети пътя ни. Дори на слабата светлина от огъня виждах колко величествена беше сградата. Стените бяха покрити с огромни гоблени и рисунки на фантастични тематика, а коридорите бяха обрамчени от статуи на гаргойли и доспехи.
Докато вървяхме след Ог, събрах достатъчно смелост, за да го заговоря.
— Моментът може би не е много подходящ — казах му, — но съм голям почитател на творбите ви. Израснах с образователните игри наХалцидония Интерактив.Чрез тях се научих да чета, да пиша, да решавам задачи и пъзели… — продължих да дърдоря, докато вървяхме, и въодушевено разказвах кои са любимите ми продукти наХалцидонияи колко голям фен на Ог съм по типичния нетактичен начин.