Аех явно реши, че се подмазвам, защото започна да се киска, докато пелтечех, но Ог се държа чудесно.
— Много се радвам да го чуя — каза той, искрено доволен. — С жена ми много се гордеехме с тези игри. Радвам се, че са ти оставили хубави спомени.
Завихме по един коридор и с Аех се спряхме пред входа към огромна зала, пълна с дълги редици стари видеоигри. Тона беше колекцията на Джеймс Холидей — колекцията, която бе завещал на Мороу. Ог ни видя, че стоим на прага, и се върна да ни вземе.
— Обещавам, че когато вълненията приключат, ще ви разведа из залата — каза той, малко задъхан. Движеше се бързо за човек с неговите размери и на такава възраст. Поведе ни надолу по спираловидно стълбище, до асансьор, който ни свали до мазето. Там обзавеждането беше много по-модерно. Последвахме го през лабиринт от застлани с килими коридори, докато не стигнахме до редица от седем кръгли врати, обозначени с номера.
— Пристигнахме! — посочи Мороу с факлата към вратите. — Това са моите кабини за достъп до ОАЗИС. Най-новият модел. Оу Ай Ар — 9400.
— 9400? Сериозно? — подсвирна тихо Аех. — Страхотно.
— Къде са другите? — озърнах се аз нервно.
— АртЗмида и Шото вече са в кабини 2 и 3. Кабина 1 е за мен. Изберете си от останалите.
Разгледах вратите, замисляйки се зад коя ли от тях е Арт Змида.
Ог посочи към дъното на коридора.
— В съблекалните има сензорни костюми с всякакъв размер. Отидете да се облечете!
Той се усмихна широко, когато с Аех излязохме от съблекалните няколко минути по-късно, облечени с чисто нови костюми и ръкавици.
— Отлично! А сега си изберете кабини и влизайте в ОАЗИС. Времето тече!
Аех се обърна към мен. Виждах, че иска да каже нещо. Но явно не намира думи. След няколко секунди протегна ръка и аз я стиснах.
— Успех, Аех.
— Успех, Зи — отвърна тя и после се обърна към Ог. — Пак искам да ти благодаря, Ог. — И преди той да успее да отреагира, тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. После влезе през вратата на една от кабините, която се затвори със съскане зад гърба ѝ.
Ог се усмихна след нея и се обърна към мен.
— Целият свят е на ваша страна, момчето мм. Не го разочаровайте.
— Ще се постараем, сър.
— Знам. — Той протегна ръка и аз я стиснах.
Тръгнах към кабината, но в последния момент се обърнах назад.
— Oг, може ли да те попитам нещо?
Ог повдигна вежди.
— Ако ще ме питаш какво ви чака в Третата порта, нямам представа. А дори да имах, нямаше да ти кажа. Би трябвало знаеш…
Поклатих глава.
— Не, не става въпрос за това. Исках да попитам какво сложи край на приятелството ви с Холидей? Въпреки всички проучвания, не успях да разбера? Какво се случи?
Мороу ме изгледа изпитателно за миг. В интервюта непрекъснато му задаваха този въпрос, но той никога не отговаряше. Виждах обаче, че му се искаше да говори, че е чакал толкова много години, за да сподели с някого.
— Съпругата ми Кира. — Той замълча за миг, но после прочисти гърло и продължи. — Също като мен, и той бе влюбен в нея още от гимназията. Разбира се, така и не събра смелост да ѝ го признае. Тя не знаеше за чувствата му. Нито пък аз. Каза ми чак на смъртния си одър. Дори тогава му бе трудно да говори с мен. Джим не го биваше в общуването, не умееше и да изразява емоциите си.
Кимнах мълчаливо и го изчаках да продължи.
— Дори след като с Кира се сгодихме, мисля, че Джим таеше някаква надежда, че ще я открадне от мен. Но щом се оженихме, той се раздели с тази фантазия. Каза, че е спрял да ми говори заради ужасната ревност, която изпитва. Тя била единствената жена, която обичал. — Гласът на Мороу се задави. — Разбирам защо я е обичал. Беше невероятна. Беше невъзможно да не се влюбиш в нея. — Той ми се усмихна. — Знаеш как е да срещнеш подобна жена, нали?
— Да — отвърнах аз и когато усетих, че нямаше какво повече да каже по въпроса, рекох: — Благодаря, господин Мороу! Благодаря ви, че ми казахте!
— Няма защо, момчето ми — отвърна той, отиде до вратата на своята кабина и тя се отвори. Видях, че конзолата му е модифицирана така, че да включва няколко странни компонента, сред които конзолазаОАЗИС, видоизменена за да прилича на класически Commodore 64. Преди да влезе той се обърна към мен: Пожелавам ти късмет, Парзивал. Ще ти е нужен.
— Вие какво ще правите по време на битката?
_ Ще я гледам с удоволствие, разбира се! Имам чувството, че това ще е най-епичната битка в историята на видеоигрите. — При тези думи той влезе в кабината и аз останах сам в слабо осветения коридор.