Няколко минути размишлявах върху всичко, което ми бе казал. После си избрах кабина и влязох.
Озовах се в малка сферична стая. От тавана на хидравличен лост, изграден от множество сегменти, висеше лъскав сензорен стол. Нямаше многопосочна пътека за бягане, защото самата стая изпълняваше тази функция. Когато влезеш в мрежата, можеш да вървиш във всички посоки, сферата ще се върти около теб и под краката ти — и така няма никога да стигнеш до стената. Все едно се намирах в гигантско колело за хамстери.
Седнах на стола и усетих как той се нагласи спрямо извивките на тялото ми. От него се протегна роботизирана ръка, която сложи на лицето ми чисто нов визьор. И той се промени така, че да пасне идеално. Сканира ретините ми и системата ме подкани да произнеса новата си парола:Рейндиър Флотила Сетек Астрономи.
Поех си дълбоко въздух и влязох в ОАЗИС.
□□34
Бях готов да вилнея.
Аватарът ми беше въоръжен до зъби. Взех толкова магически предмети и оръжия, колкото можеха да се поберат в инвентара ми.
Всичко бе на мястото си. Планът ни бе приведен в действие. Време беше да тръгвам.
Влязох в хангара на крепостта си и натиснах бутона на стената, за да отворя вратите за излитане. Те се плъзнаха назад и от другата им страна се показа тунелът, който водеше до повърхността на Фалко. Тръгнах към края на пистата, като подминах екс-уинга иВонегът.Днес нямаше да пътувам с тях. Те бяха добри кораби с внушителна защита и оръжия, но не предлагаха сигурността, необходима за епичния хаос, който щеше да настане на Хтония. За щастие, имах ново превозно средство.
Извадих робота Леопардон от инвентара си и го поставих внимателно на пистата. Малко преди от ИОИ да ме арестуват, бях отделил известно време, за да го изследвам и да проверя какви са функциите му. Както и подозирах, той се оказа артефакт. Не ми отне много време да разбера командата, която го активираше. В оригиналния сериал на Тоей Супайдамен го призоваваше просто като извикваше името му. Сега направих точно това, като се отдръпнах предпазливо на значително разстояние, преди да изкрещя:
— Леопардон!
Последва пронизително стъргане на метал, когато малкият робот изведнъж се уголеми и достигна на височина почти сто метра. Горната част на главата му стърчеше през вратите в тавана на хангара.
Вдигнах очи към монументалния робот и се възхитих на детайлите, които Холидей бе пресъздал с кода си. Всяка подробност от оригиналния японски робот бе запазена, включително гигантския му светещ меч и щита с гравирана върху него паяжина. В масивното ляво ходило имаше малка вратичка, водеща до асансьор. Качих се в него и минах през вътрешността на крака и торса, докато не стигнах до пилотската кабина, разположена в бронирания гръден кош на робота. Седнах на капитанския стол. В прозрачна витрина на стената имаше сребърна контролна гривна. Извадих я и я сложих на китката си. Чрез нея щях да задавам гласови команди на робота, докато бях извън него.
На командната конзола имаше няколко реда копчета, надписани на японски. Натиснах едно от тях и двигателите се включиха с рев. После дръпнах лоста за газта и ракетите в ходилата на робота се запалиха и ме изстреляха в обсипаното със звезди небе над Фалко.
За удоволствие Холидей бе монтирал в командното табло и стар касетофон. Над дясното ми рамо имаше етажерка, пълна с касети. Взех една, пъхнах я в касетофона и от вътрешните тонколони на робота загърмяМръсни номеранаЕй Си/Ди Ситолкова силно, че столът ми се разтресе.
Щом роботът излезе от хангара, извиках в контролната гривна „Промени се,Чудако!“ (гласовите команди действаха само ако се изкрещяваха). Краката, ръцете и главата се прибраха и роботът се трансформира в космически кораб на имеЧудака.
След трансформацията излязох от орбита около Фалко и потеглих към най-близкия междузвезден портал.
Щом излязох от портала в Сектор 11, екранът на радара ми светна като коледна елха. Небето около мен гъмжеше от хиляди кораби. През обсипаната със звезди тъмнина се носеха космически превозни средства от всевъзможни модели и видове Имаше всичко — от едноместни совалки до гигантски транспортни кораби с размерите на луна. Никога не бях виждал толкова космически кораби на едно място. От портала се изливаше постоянен поток от пристигащи, а други се стичаха от всички посоки насам. Постепенно корабите се подредиха в колона и образуваха дълъг нестроен керван, който се носеше към Хтония — малка синьо-кафява сфера в далечината. Сякаш всички потребители на ОАЗИС отиваха към Замъка на Анорак. Усетих кратък прилив на адреналин, макар да знаех, че предупреждението на АртЗмида все още може да се окаже вярно — имаше вероятност повечето аватари да са дошли само за да гледат шоуто, и да нямат намерение да рискуват живота си в битка с Шестиците.