АртЗмида.След толкова дълго време, сега тя бе в стая само на няколко метра от мен. Щом битката приключеше, щяхме да се срещнем на живо. Тази мисъл трябваше да ме изпълни с ужас, но вместо това ме обгърна пълно спокойствие: каквото и да се случеше на Хтония, всички рискове щяха да си струват.
ПреобразихЧудакаобратно в робот и се присъединих към върволицата от космически кораби. Моето превозно средство се открояваше сред необятното множество от летателни апарати, тъй като само аз управлявах гигантски робот. Около мен бързо се оформи облак от по-малки кораби, пилотирани от любопитни аватари, които искаха да зърнат по-отблизо Леопардон. Наложи се да изключа радиостанцията си, защото твърде много хора искаха да ме поздравят, да ме питат кой съм и откъде съм се сдобил с такъв готин кораб.
Когато наближих Хтония, гъстотата и броят на корабите около мен като че ли се увеличи. Когато най-накрая навлязох в атмосферата на планетата и започнах да се спускам към повърхността, имах чувството, че летя през ято метални насекоми. Когато стигнах до замъка на Анорак, не можах да повярвам на очите си. Концентрирана, пулсираща маса от кораби и аватари бе покрила земята и кръжеше във въздуха. Гледката приличаше на неземен Уудсток. Аватари се простираха рамо до рамо чак до хоризонта във всички посоки. Още хиляди други летяха във въздуха, като заобикаляха с резки движения непрестанния поток от пристигащи кораби. А в центъра на цялата тази лудост стоеше самият замък на Анорак — черна перла, сияеща под прозрачния сферичен щит на Шестиците. На всеки няколко секунди злочест аватар или кораб неволно влиташе или докосваше щита и мигновено се изправяше като муха, налетяла на устройство за изтребване на насекоми.
Когато се приближих, забелязах празно парче земя точно пред входа на замъка отвън на щита. Три гигантски фигури стояха една до друга в средата на просеката. Тълпата около тях ту хукваше напред, ту се отдръпваше, тъй като аватарите се блъскаха назад, за да останат на почтително разстояние от Аех, АртЗмида и Шото, които седяха зад контролните табла на гигантските си сияещи роботи.
Сега за пръв път имах възможност да видя кои роботи си бяха избрали те, след като бяха излезли от Втората порта, и ми отне миг да се сетя кой е извисяващият се женски робот, който АртЗмида управляваше. Той бе черен с металически отблясъци, изкусно оформена като бумеранг каска и асиметрични нагръдници, които осъзнах, че го караха да прилича на женската версия на Транзор 3. И наистина беше така. Това беше женският вариант на малко известния герой от анимационния сериалМинерва X.
Аех си бе избрал Ар Екс-78 Гъндам от оригиналния анимационен сериалМобилният Гъндам— една от най-любимите му поредици. (Макар да бях наясно, че всъщност е момиче, аватарът ѝ си беше мъжки, затова реших да продължа да се обръщам към нея в мъжки род.)
Шото се извисяваше с няколко глави над тях в кабината на Рейдийн — огромен робот в червено и синьо от анимационната поредицаСмелият Рейдийнот средата на 70-те години. Грамадната машина стискаше запазената си марка — златен лък в едната ръка и огромен щит с остриета, прикрепен към другата.
Тълпата нададе рев, когато прелетях ниско над щита и после спрях рязко при останалите. Обърнах се така, че Леопардон да застане изправен, спрях двигателите и се спуснах плавно. Роботът ми се приземи на едно коляно, а от удара земята се разтресе. Изправих се и морето от зяпачи избухна в гръмовни аплодисменти, скандирайки името ми:
— Пар-зи-вал! Пар-зи-вал!
Когато скандирането утихна до глух рев, се обърнах към приятелите си.
— Зрелищна поява, фукльо — каза АртЗмида по вътрешната радиовръзка. — Нарочно ли закъсня?
— Вината не е моя, кълна се — отвърнах, опитвайки да запазя спокойствие. — Пред междузвездния портал имаше опашка.
Аех кимна с масивната глава на робота си.
— От снощи всички портали на планетата бълват аватари — посочи той към множеството около нас с масивната глава на Гъндам. — Невероятно. Никога не съм виждал толкова много кораби и аватари на едно място.
— Нито пък аз — рече АртЗмида. — Изненадвам се, че сървърите на ГСС успяват да поемат натоварването при цялото това движение в сектора. Но не виждам никакви забавяния.
Огледах морето от аватари около нас и изведнъж се обърнах към замъка. Около щита продължаваха да жужат хиляди летящи аватари и кораби, които от време на време изстрелваха куршуми, лазерни лъчове, ракети и други снаряди по него, но те се блъскаха в повърхността, без дори да я одраскат. Вътре в сферата хиляди въоръжени до зъби шестици стояха смълчани във формация, напълно опасваща замъка. Над тях имаше редици летящи танкове и бойни кораби. При всякакви други обстоятелства армията им щеше да изглежда страховита, дори непобедима. Но на фона на безбрежната тълпа, която ги заобикаляше в момента, изглеждаха далеч от необходимия брой и недостатъчно добре въоръжени.