Не видях лично как стана, но мога почти със сигурност да ви разкажа, какво се бе случило след това:
Шестиците издигнали огромен брониран бункер зад Замъка на Анорак, пълен с купища оръжия и бойна екипировка, която бяха телепортирали вътре, преди да активират щита. Там е имало и дълга редица с трийсет помощни андроида, монтирана на източната стена на предверието. Поради липса на въображение от страна на проектанта на андроидите, те до един са изглеждали като робота Джони Пет от филма от 1986 г.Късо съединение.Помощните андроиди са били черноработници. Шестиците са ги използвали, за да зареждат с муниции и оръжия разположените отвън войски.
Точно минута преди пладне един от андроидите с обозначение Ес Ди-03се е включил и се е отделил от рафта за зареждане. После се е плъзнал напред на танковите си вериги по мраморния под до оръжейната, разположена в една ниша наблизо. Двама механизирани часовои са стояли на входа ѝ. Ес Ди-03 им е дал поръчката си заявка, която аз лично бях пратил по интранета на Шестиците преди два дни. Часовоите са я изпълнили и са се отдръпнали, за да направят път на андроида да влезе в оръжейната. Роботът се е плъзнал покрай етажерките с най-разнообразни оръжия: магически мечове, щитове, електрически брони, плазмени пушки, магнитни картечници и безброй други. Накрая е намерил етажерката, която търсел, и е спрял пред нея. На рафта е имало пет големи осмостенни устройства с размерите на футболна топка. На всяка от осемте им стени е имало клавиатура и сериен номер. Андроидът е намерил този, който бях посочил в заявката си. После, следвайки инструкциите, които бях програмирал в него през интранета на ИОИ, малкият робот е въвел командите с подобния си на нокът показалец на клавиатурата. След като е приключил, лампичката на клавиатурата е станала от зелена червена иЕс Ди-03 е взел устройството в ръце. Кпгато е излязъл от оръжейната, бомбата от антиматерия е била извадена от компютъризирания инвентар на Шестиците.
Ес Ди-03се е изкачил по няколко каменни стълбища до най-горния етаж на замъка. По пътя той е минал през няколко пропускателни пункта. Всеки път механизирани часовои са сканирали нивото му на достъп и са виждали, че е имал право да ходи, където си поиска. НакраяЕс Ди-03е стигнал до най-горния етаж на замъка и е излязъл на просторната наблюдателна платформа, разположена там.
По това време андроидът може и да е бил привлякъл някой и друг любопитен поглед от ескадрона елитни Шестици, охраняващ платформата. Няма как да знам. Нo дори пазачите по някакъв начин да са имали предчувствие за това, какво е щяло да се случи, и да са били открили огън по малкия андроид, вече е било твърдо късно да го спрат.
Ес Ди-03е продължил към центъра на покрива, където могъщ магьосник е държалСферата на Осувокс —артефакта, генериращ сферичния щит около замъка.
Тогава, в изпълнение на последната команда, която бях програмирал в устройството два дни по-рано, е вдигнал бомбата над главата си и я детонирал.
Експлозията е изпепелила помощния андроид, както и всички аватари на платформата, включително магьосника, който е държалСферата на Осувокс.В мига, в който той е загинал, артефактът се е изключил и е паднал на празната платформа.
□□35
Експлозията беше придружена със зрелищна светлина, която за миг ме заслепи. След като светлината угасна, обърнах очи към замъка. Щитът бе деактивиран. Армиите на Шестиците и ловците сега бяха разделени само от открито пространство.
В продължение на около пет секунди нищо не се случи. Сякаш времето бе спряло и всичко наоколо бе притихнало. После избухна пълен хаос.
От пилотската кабина на робота си нададох тих радостен възглас. Не можех да повярвам, че планът ми успя. Но нямах време да празнувам, защото сега се намирах в самото сърце на най-голямата битка в историята на ОАЗИС.
Не знаех какво да очаквам. Надявах се, че поне една десета от придошлите ловци ще се присъединят към нас срещу Шестиците. Но след няколко мига стана ясно, че абсолютно всички ловци възнамеряват да се бият. В мига, в който щитът изчезна, морето от аватари нададе свиреп боен вик и се спусна към Шестиците от всички страни. Удивих се от пълната липса на колебание у ловците, защото бе ясно, че много от тях отиваха на сигурна смърт.
Гледах удивен как двете могъщи армии се сблъскваха около мен — на земята и в небето. Гледката бе хаотична и спираше дъха — все едно няколко пчелни кошера и рояци оси се бяха спуснали заедно върху гигантски мравуняк.