Роботът направи няколко тромави крачки напред. Очите му отново засияха.
Аз приклекнах леко, заех отбранителна поза и видях, че броячът в ъгъла на дисплея ми вече отчиташе времето:
2:59. 2:58. 2:57.
Под хронометъра имаше меню с различните енергийни атаки на Ултрамен на японски. Бързо избрахСпециален лъчи вдигнах ръце пред себе си — едната хоризонтално, а другата вертикално под формата на кръст. От предмишниците ми се изстреля бял лъч, който удари Мекагодзила в гърдите и я блъсна назад. Загубил равновесие, Соренто изведнъж се препъна. Огромният му робот падна на земята.
Хиляди аватари от тънещото в хаос бойно поле около нас нададоха радостен възглас.
Изстрелях се във въздуха и прелетях половин километър нагоре. После се спуснах обратно, надолу с краката, насочил петите си право към извития гръбнак на Мекагодзила. Когато краката ми я удариха, чух как нещо в металния звяр изпука под тежестта ми. От устата на гиганта започна да излиза дим, а синият блясък в очите му угасна.
Направих задно салто и се приземих с клякане зад проснатия робот. Единствената му функционираща ръка се размаха обезумяло, а опашката и краката му се мятаха в конвулсии. Соренто явно не успяваше да го овладее и изправи на крака.
Избрах от менюто с оръжията сиУлтраразрез.В дясната ми ръка се появи светещ циркуляр от ярка синя светлина, койхо се въртеше бързо. Хвърлих го по Соренто с рязко движение на китката като фризби. Дискът профуча във въздуха и удари Мекагодзила в корема. За миг енергийното острие проряза металната кожа като тофу и разцепи робота на две. Точно преди машината да избухне, главата се отдели от врата и се изстреля. Соренто се бе катапултирал. Но тъй като роботът бе проснат на земята, той се изстреля по траектория, хоризонтално на земята. Бързо се нагласи и ракетите на главата му започнаха да се обръщат към небето. Преди да бе избягал надалеч, кръстосах ръце отново и изстрелях още един лъч, който прониза летящата глава като гълъб от пластелин и металът избухна в радваща окото експлозия.
Тълпата полудя.
Погледнах Класацията и се уверих, че служебният номер на Соренто беше изчезнал. Той беше мъртъв. Това обаче не ми донесе кой знае какво удовлетворение, защото знаех, че сигурно вече избутваше някой от подчинените си от сензорния му стол и поемаше управлението на нов аватар.
Броячът на дисплея ми показваше, че ми остават само петнайсет секунди, затова изключих Бета капсулата. Аватарът ми се сви до нормалния си ръст и вид. Обърнах се, запалих реактивните си ботуши и полетях към замъка.
Когато прекосих огромното преддверие, заварих Аех и АртЗмида да ме чакат пред кристалната врата. Димящите, окървавени тела на десетина току-що посечени Шестици лежаха пръснати по каменния под около тях и бавно се стопяваха в нищото. Очевидно бях пропуснал кратка решителна схватка.
— Не е честно — заявих аз, след като изключих реактивните ботуши и се спуснах на пода до Аех. — Можехте да ми оставите поне един.
АртЗмида не отговори, а ми показа среден пръст.
— Браво на теб, че размаза Соренто — каза Аех и плеснахме длани. — Епична битка, но въпреки това си пълен идиот, нали го знаеш?
— Да, знам — свих рамене аз.
— Какъв егоист си само! — изкрещя АртЗмида. — Ами ако беше загинал?
— Но не загинах, нали? — отвърнах аз и я заобиколих, за да разгледам кристалната врата. — Успокой се и да отворим портата.
Огледах ключалката в центъра и думите, гравирани върху шлифованата повърхност. „Любов. Надежда. Вяра.“
Извадих своя Кристален ключ и го вдигнах. Аех и АртЗмида последваха примера ми и също вдигнаха ключовете си.
Нищо не се случи.
Спогледахме се разтревожено. Тогава ми хрумна една идея и прочистих гърло.
— Три е вълшебно число— издекламирах първия стих от песентаУчилищен рок.Щом изрекох думите, кристалната врата засия и от двете страни на ключалката се появи по още една.
— Успя! — прошепна Аех. — Мамка му, не мога да повярвам. Наистина стигнахме до Третата порта.
АртЗмида кимна:
— Най-накрая.
Пъхнах своя ключ в средната ключалка. Аех постави своя в ключалката отляво, а АртЗмида — в ключалката отдясно.
— Да ги завъртим по часовниковата стрелка на три, става ли? — попита АртЗмида.
С Аех кимнахме. Тя преброи до три и завъртяхме ключовете едновременно. За миг проблесна синя светлина, а ключовете и самата врата изчезнаха. Пред нас се отвори Третата порта, която водеше към водовъртеж от звезди.
— Леле — прошепна АртЗмида до мен. — Отворихме я.
Тримата пристъпихме напред, готови да преминем, но изведнъж чухме оглушителен гръм. Сякаш цялата вселена се разцепи.