И тогава умряхме.
□□36
Когато аватарът загине, екранът не става черен веднага. Вместо това гледната точка преминава в трето лице и така имаш прекрасната възможност да наблюдаваш отстрани кончината на виртуалния си образ.
Миг след като чухме оглушителния гръм, гледната ми точка изведнъж се промени и видях трите ни аватара да стоят замръзнали пред отворената порта. Тогава изпепеляваща бяла светлина изпълни света, придружена от оглушителна звукова вълна. Точно така си бях представял усещането да попаднеш в ядрена експлозия.
За частица от секундата видях скелетите на аватарите ни през прозрачните очертания на неподвижните ни тела. И тогава броячът за бойни точки на аватара ми падна на нула.
Ударната вълна връхлетя миг по-късно и унищожи всичко но пътя си. Нашите аватари, хилядите други, събрани около замъка, самият той, подът и стените. В миг всичко се превърна във фин прах от атоми, които останаха за секунда във въздуха, а после бавно заваляха към земята.
Цялата повърхност на планетата беше пометена. Целият район около замъка на Анорак, където доскоро воюваха хилили аватари, сега пустееше. Всичко бе унищожено. Стоеше само Третата порта — кристална рамка на врата, която висеше във въздуха над кратера, образувал се на мястото, на което само преди малко се бе издигал замъкът.
Първоначалният ми шок бързо премина в ужас, защото осъзнах какво се бе случило току-що.
Шестиците бяха активиралиКатаклизма.
Това беше единственото обяснение. Само този невероятно мощен артефакт можеше да причини подобно нещо. Не само че бе изтребил всички аватари в сектора, но беше унищожил и Замъка на Анорак — крепост, която поне досега бе доказала, че е неразрушима.
Взрях се в отворената порта, която се рееше във въздуха, и зачаках неизбежното — на дисплея ми да се появи последното съобщение. Думите, които в този миг виждаха всички аватари в сектора:КРАЙ НА ИГРАТА.
Но когато най-накрая съобщението се изписа на дисплея ми, то гласеше нещо съвсем различно:ЧЕСТИТО. СПЕЧЕЛИ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ЖИВОТ!
Тогава видях удивено как аватарът ми изведнъж се появи отново на мястото, на което беше умрял преди няколко секунди. Пак стоях пред отворената порта. Но сега тя се носеше във въздуха на десетки метри над повърхността на планетата, над кратера, който се бе образувал при рухването на замъка. След като аватарът ми се материализира изцяло, погледнах надолу и видях, че подът, на който стоях преди това, беше изчезнал заедно с реактивните ми ботуши и всичко останало, което носех.
За миг сякаш увиснах във въздуха като Уили Койота oт анимационното филмче за Пътния бегач. Щом образът ми се появи окончателно, полетях надолу. Направих напразен опит да сграбча портата пред себе си; тя бе твърде далеч.
Стоварих се тежко на земята и изгубих половината от точките си за защита от удара. После бавно станах на крака и се огледах. Стоях на дъното на огромен кратер с формата на куб на мястото, където преди се намираха основите и подземните етажи на замъка. Наоколо бе пусто и цареше злокобна тишина. Нямаше отломки от рухналия замък, нито останки от хилядите космически кораби и совалки, от които небето гъмжеше преди малко. Всъщност не бе останала и следа от епичната битка, разигравала се тук само допреди миг. Катаклизмът бе изпепелил всичко.
Погледнах надолу към аватара си и видях, че сега беше облечен с бяла тениска и джинси — начинът, по който бе облечен всеки новосъздаден аватар. Отворих прозореца със статуса и инвентара си. Здравето на аватара ми бе идеално, бях си на същото ниво и имах същите показатели за умения, като преди. Но инвентарът ми бе напълно празен с изключение на един предмет — монетата от четвърт долар, която спечелих, след като изиграх перфектната игра наРас-МапнаАркайда.Не бях могъл да я извадя от инвентара си и затова не успях да я дам, за да ѝ направят магия или да разкрият за какво служи. Заради бурните събития от последните няколко месеца съвсем бях забравил за нея.
Но сега знаех — тя беше артефакт за еднократна употреба, който даде на аватара ми допълнителен живот. До този момент дори не подозирах, че подобно нещо беше възможно. В цялата история на ОАЗИС нямаше данни някой аватар да беше получавал допълнителен живот.
Маркирах монетата в инвентара си и се опитах да я извадя. Този път успях. Разгледах я в отворената си длан. Сега, след като единствената способност на артефакта бе използвана, тя вече не притежаваше магически качества. Сега си беше просто монета от четвърт долар.