— Това е Бета капсулата! — извика Шото. — Явно ударната вълна я е запратила там. Можеш да се превърнеш в Ултрамен и да отлетиш до портата!
Кимнах, вдигнах капсулата високо и натиснах копчето, за да я активирам. Не последва нищо.
— Мамка му! — промърморих, когато осъзнах защо не проработи. — Не става. Може да се използва само веднъж дневно. — Прибрах капсулата и отново започнах да се оглеждам. — Наоколо би трябвало да има и други артефакти. — Започнах да обикалям основите на замъка с поглед, вперен в земята. — Някой от вас носеше ли артефакт, който дава способност за летене?
— Аз нямах артефакти — отвърна Шото.
— МоятМеч на Ба Хирбеше артефакт — каза Аех. — Той обаче няма да ти помогне да стигнеш до портата.
— Но моитеЧъкще ти помогнат — обади се АртЗмида.
— Какво е товаЧък?
— Кецовете ми. ЧерниЧък Тейлър.Те са артефакт, който дава на аватара възможност да тича много бързо и да лети.
— Идеално! — отвърнах аз. — Само трябва да ги открия. — Продължих да тичам напред и да оглеждам земята. Намерих меча на Аех след минута и го прибрах в инвентара си, но ми отне още пет минути да намеря вълшебните гуменки на АртЗмида в южния край на кратера. Обух ги и те паснаха идеално на краката на аватара ми. Когато завързах връзките, заявих:
— Ще ти ги върна, Арти. Обещавам.
— Гледай да удържиш на думата си, това са любимите ми кецове.
Направих няколко крачки тичешком, скочих във въздуха и полетях. Издигнах се нагоре, обърнах се към Третата порта и се насочих право към нея. Но в последния момент се дръпнах надясно и се спуснах от ново надолу. Спрях пред портата. Кристалната рамка висеше във въздуха точно срещу мен на няколко метра. Напомняше ми на летящата врата в началото наЗоната на здрача.
— Какво чакаш? — извика Аех. — Шестиците може да пристигнат всеки момент!
— Знам. Но искам да ви кажа нещо, преди да вляза.
— Хайде, изплюй камъчето! Времето тече, глупако — каза Артмида.
— Добре, добре! Исках само да ви кажа, че знам как се чувствате. Това, което се случи, не е честно Трябваше всички да влезем заедно. Затова преди да премина — искам да знаете едно. Ако стигна до Яйцето, ще разделя печалбата на четири равни части с вас.
Последва изумена тишина.
— Ало? — попитах след няколко секунди. — Чувате ли ме?
— Да не си полудял? Защо ще го правиш, Зи?
— Защото това е единственият достоен начин, по който мога да постъпя. Защото сам никога нямаше да стигна до тук. Защото и четиримата заслужаваме да видим какво има отвъд портата и да разберем как свършва играта. И, на последно място, защото се нуждая от помощта ви.
— Би ли повторил последното изречение, ако обичаш? — каза АртЗмида.
— Нуждая се от помощта ви. Прави сте. Това е единственият ми шанс да премина през Третата порта. Вече на никого няма да му се предостави тази възможност. Шестиците скоро ще пристигнат и щом дойдат, веднага ще влязат. Затова трябва да я премина преди тях от първия път. Ще имам много по-голям шанс да успея, ако вие тримата ми помагате. Е… какво ще кажете?
— Разчитай на мен, Зи — каза Аех. — И без това възнамерявах да те напътствам, глупако.
— Брой и мен. Нямам какво да губя — рече Шото.
— Нека се изясним — каза АртЗмида. — Ако ти помогнем да преминеш през портата, ще разделиш наградата с нас. Така ли?
— Грешиш. Ако спечеля, ще разделя парите с вас. Независимо дали ще ми помогнете. Така че във ваш интерес е да ми съдействате.
— Май няма време да дадеш писмено обещание, а?
Замислих се за миг и отворих менюто на телевизионния си канал. Включих на пряко излъчване, така че всички, които гледаха канала ми (според брояча за рейтинга в момента го гледаха над двеста милиона души), да могат да чуят какво ще кажа.
— Здравейте. Аз съм Уейд Уотс, известен още като Парзивал. Каня се да вляза през Третата порта. Преди това обаче искам целият свят да знае, че ако намеря Великденското яйце на Холидей, обещавам да разделя печалбата по равно с АртЗмида, Аех и Шото. Да пукна, ако лъжа. Честна ловджийска. Честна скаутска. Каквото се сетите. Ако излъжа, нека завинаги остана в историята като страхлив лакей на Шестиците.
Когато приключих с излъчването, чух АртЗмида да казва:
— Човече, полудя ли? Шегувах се!
— О, така ли — промълвих аз. — Да, разбира се, че знаех. Изпуках кокалчетата на пръстите си, след което влетях през портата и аватарът ми изчезна сред водовъртежа от звезди.