Всички млъкнаха, докато не приключих с ритуала си. След като се почувствах достатъчно готов, казах:
— Нямам вече какво да губя — и натиснах бутонаИграч 1.
ИгратаTempestимаше стари векторни графики — сияещи неонови линии върху катраненочерен екран. Играчът гледа отгоре триизмерен тунел, а „стрелецът“, който върви по ръба на тунела, се управлява с въртяща се шайба. Целта е да стреляш по враговете, които изпълзяват от тунела към теб, като в същото време се пазиш от обстрела им и преодоляваш други препятствия. С всяко следващо ниво тунелите придобиват все по-сложни геометрични форми, а броят на враговете и на другите препятствия, които пълзят към теб, се увеличава драстично.
Холидей бе настроил машината в режимТурнир,затова не можех да започна играта на по-високо от 9-то ниво. Отне ми около петнайсет минути да достигна 180 000 точки, а през това време изгубих два живота. Бях още по-зле, отколкото си мислех. Когато натрупах 189 412 точки, умишлено надянах стрелеца си на едно острие и изразходих последния си живот. Играта ме подкани да въведа инициалите си и аз нервно ги написах: У-О-У. След това броячът за жетони изведнъж скочи от 0 на 40.
Радостните възгласи на приятелите ми едва не ми докараха инфаркт.
— АртЗмида, ти си гениална — казах, щом шумът утихна.
— Знам.
Отново натиснах бутонаИграч 1и започнах втората игра, вече съсредоточен да надмина резултата на Холидей. Още бях нервен, но в значително по-малка степен. Ако не успеех сега, имах още 39 възможности да бия резултата му.
По време на почивката, между две вълни от нашественици, АртЗмида се обади:
— Значи инициалите ти са У-О-У? „0“ от какво е съкратено?
— От „олигофрен“.
Тя се разсмя.
— Сериозно те питам.
— От Оуен.
— Оуен — повтори тя. — Уейд Оуен Уотс. Хубаво име. — Когато следващата вълна от врагове се появи, тя замълча. Завърших втората игра след няколко минути с резултат 219 584 точки. Резултатът не беше плачевен, но беше далеч от целта ми.
— Не е зле — каза Аех.
— Да, но не е и много добър — каза трезво Шото. В този момент той се усети, че го чувах, и каза: — Имам предвид, че е много по-добре, Парзивал. Чудесно се справяш.
— Благодаря за доверието, Шото.
— Хей, чуйте това — каза АртЗмида и започна да чете от дневника си. — Идеята за играта хрумнала на създателя ѝ Дейв Търнър, след като сънувал кошмар, в който чудовища излизали от дупка в земята и го гонели. — Тя се разсмя звънко — смях, който не бях чувал отдавна. — Не е ли яко, Зи?
— Наистина е яко — отвърнах аз. Дори само като чувах гласа ѝ, се успокоявах. Струва ми се, че тя долови това — и продължи да ми говори. Изведнъж се почувствах ободрен. Натиснах бутонаИграч 1и започнах третата игра.
Останалите ме наблюдаваха в пълно мълчание. Близо час по-късно изгубих и последния си живот. Резултатът ми беше 437 977 точки.
Щом играта свърши, чух гласа на Аех.
— Беше прав, амиго.
— За какво?
— КогатоКатаклизмътизбухна, Шестиците са имали резервна група аватари на позиция отвъд границата на сектора. Веднага след експлозията са влезли в сектора и са се насочили към Хтония. Те… — гласът ѝ замря.
— Какво?
— Влязоха през портата преди пет минути — отговори ми АртЗмида. — Портата се затвори, след като ти влезе, но когато Шестиците пристигнаха, използваха три от ключовете си и я отвориха.
— Искаш да кажеш, че вече са там?
— Осемнайсет бройки — отвърна Аех. — Когато минаха, всеки влезе в отделна симулация. В момента всичките осемнайсет аватара играят наБурякато теб. Опитват се да бият резултата на Холидей. И всички до един използваха номера с 40-те жетона. Повечето от тях не са особено добри, но един има сериозни умения. Смятаме, че го управлява Соренто. Тъкмо започна втората си игра…
— Чакайте малко! — прекъснах ги аз. Откъде знаете всичко това?
— Виждаме ги — отвърна Шото. — Всички, които в момента са в ОАЗИС, ги виждат. Виждат и теб.
— Какво, по дяволите, имаш предвид?
— В мига, в който някой влезе през Третата порта, над Класацията се появява прозорец, в който на живо се излъчва играта му — обясни АргЗмида. — Очевидно Холидей е искал преминаването през последната порта да е зрелищно спортно състезание.
— Чакайте, да не искате да кажете, че целият свят ме е гледал как играя наTеmpestпрез последния един час?
— Точно так — отвърна Арт3мида. — Освен това те чуват какви глупости ни говориш, така че внимавай какво дрънкаш.
— Защо не ми казахте по-рано?
— Не искахме да те притесняваме и да разсейваме — каза Аех.
— Чудесно! Mного благодаря! — изкрещях истерично.