— Е, и? Яздим още откакто зимните снегове покриваха тази земя, през кралство Мерсия, през… — 500 точки.
— Откъде взехте косовите орехи?
И така нататък още час и половина. Във всяка следваща, сцена играех героя с най-много реплики. За своя изненада обърках само шест или седем изречения. Всеки път, когато се запънех, свивах рамене и вдигах длани — знакът, че се нуждая от от помощ — и Аех, АртЗмида и Шото с радост ми казваха вярната реплика. През другото време мълчаха, като изключим кискането и гръмкия смях. Единствената трудност за мен беше и аз да не се разсмея, особено когато АртЗмида започна да рецитира съвършено всички реплики на Каръл Кливланд от сцената в замъка Антракс. Няколко пъти не се сдържах и загубих точки. Иначе всичко мина като по вода.
Да играя във филма беше не просто лесно, а и истинско удоволствие.
По средата, след сблъсъка си с рицарите на Ни, отворих текстови прозорец и написах:ДОКЪДЕ СА ШЕСТИЦИТЕ?
— Петнайсет от тях още играят наБуря— отвърна Аех. — Но трима минаха резултата на Холидей и вече са в симулацията на филма. — Тя замълча за малко. — А най-бързият, онзи, който мислим, че е Соренто, е само на девет минути след теб.
— И засега не е объркал нито една реплика — добави Шото.
За малко да изругая на глас, но се усетих и написах „Мамка му!“.
— Именно — отвърна АртЗмида.
Поех си дълбоко дъх и се съсредоточих върху следващата сцена (историята на сър Ланселот). Аех продължи да ми съобщава как се движат Шестиците, когато се интересувах.
Когато стигнах до последната сцена във филма (нападението срещу френския замък), изведнъж отново се разтревожих за това какво ще последва по-нататък. В Първата порта трябваше да играя във филм(Военни игри),а във Втората трябваше да играя на видеоигра (Black Tiger).Досега Третата порта съдържаше и двата типа предизвикателства. Знаех, че ще има и трети етап, но нямах представа какъв можеше да е.
Научих отговора няколко минути по-късно. Щом завърших последната сцена отСвещения Граал,дисплеят ми угасна, а финалната весела мелодия на орган от края на филма звуча няколко минути. Когато музиката спря, се появи следният надпис:
И щом надписът изчезна, се озовах в огромна зала с дъбова ламперия, голяма колкото склад, с висок сводест таван и полиран дървен под. Нямаше прозорци и имаше само един изход — голяма двукрила врата на една от четирите голи стени. В самия център на залата стоеше остаряла конзола от висок клас за ОАЗИС. Тя беше заобиколена от над сто стъклени маси, подредени в елипса. На всяка маса имаше различен класически персонален компютър или видеоигра и етажерки, пълни с всякакви периферни устройства, контролери, софтуер и игри. Всички те бяха идеално подредени, като експонати в музей. Огледах системите в кръга и видях, че са подредени по година на издаване. ИмашеPDP-1. Altair 8800. IMSAI8080. Apple IиApple II. Atari 2600. Commodore PET. Intellivision.Няколко различни моделаTRS-80. Atari 400и800. ColecoVision. TI-99/4. Sinclair ZX80. Commodore 64.Различни игрални системиNintendoиSega.Цялата поредицаМасиPC, PlayStationиХbох.И накрая кръга завършваше конзола за ОАЗИС — свързана с терминала в центъра на залата.
Осъзнах, че стоя във възстановка на офиса на Джеймс Холидей. Стаята в имението му, в която беше прекарал последните петнайсет години от живота си. Мястото, на което бе създал последната си, най-велика игра. Играта, на която играех в момента.
Никога не бях виждал снимки на помещението, но разположението и обзавеждането му бяха описани подробно от хората от фирмата за превози, наети да почистят къщата след смъртта на Холидей.
Погледнах надолу към аватара си и видях, че вече не изглеждам като рицарите отМонти Пайтън.Отново бях Парзивал.
Първо реших да пробвам най-логичното действие и се опитах да изляза. Вратата не помръдна.
Обърнах се и пак огледах стаята и особено кръга от паметници на историята на компютрите и видеоигрите.
Тогава забелязах, че овалната форма, в която бяха подредени те, всъщност образуваше очертанията на яйце.
Мислено си припомних първата гатанка на Холидей отПоканата на Анорак:
Три ключа трите тайни порти пазят.
Зад тях премеждия ви дебнат там, във мрака.
И онзи, който най-достоен се окаже,
ще стигне Края, где наградата го чака.
Бях стигнал до Края. Яйцето на Холидей трябваше да е скрито някъде в тази стая.
□□38
— Виждате ли това? — прошепнах аз.