Не получих отговор.
— Ало? Аех? АртЗмида? Шото? Чувате ли ме?
Пак не получих отговор. Или Ог бе прекъснал връзката им с мен, или Холидей бе създал така последния етап от портата, че комуникацията с външния свят да бъде забранена. Бях почти убеден, че е вторият вариант.
Постоях притихнал за около минута, не знаейки какво да правя. После направих първото, което ми хрумна, и отидох доAtari 2600.Конзолата беше свързана с цветен телевизорZenithот 1977 г. Включих го, но не се случи нищо. После пуснах играта. Пак нищо. Нямаше ток, въпреки че и телевизорът, и тя бяха включени в контакти на пода.
Опитах сApple IIна масата до тях. И този компютър не се включи.
След като експериментирах няколко минути, открих, че единственият компютър, който се включваше, беше най-старият —IMSAI 8080.Съшият модел, който героят на Матю Бродерик имаше въвВоенни игри.
Когато компютърът зареди, екранът му остана черен с изключение на една дума.
ПОТРЕБИТЕЛ:
ВъведохАНОРАКи натиснахENTER.
ГРЕШНО ПОТРЕБИТЕЛСКО ИМЕ — ВРЪЗКАТА ПРЕКЪСНАТА.
Компютърът се изключи и се наложи да го пусна отново, за да видя пак полето за влизане.
НаписахХОЛИДЕЙ.Нямах късмет.
ВъвВоенни игрипаролата, която даваше достъп до суперкомпютъра, беше ДЖОШУА. Професор Фалкън, създателят на компютъра, бе използвал за парола името на сина си — човека, когото бе обичал най-много на света.
ВъведохОГ.Не стана. ИОГДЪНне беше правилната парола.
НаписахКИРАи натиснахENTER.
ГРЕШНО ПОТРЕБИТЕЛСКО ИМЕ — ВРЪЗКАТА ПРЕКЪСНАТА.
Опитах с имената на родителите му. Опитах съсЗЕЙФОД —името на златната му рибка. После въведохТИБЕРИЙ— името на хамстера му.
Всички те бяха грешни.
Погледнах колко е часът. Бях тук вече от десет минути, което означаваше, че Соренто ме е настигнал. Той сигурно беше в отделно копие на тази стая. С екип от учени, изучаващи живота на Холидей, които несъмнено шептяха предложения в ухото му. Те вече сигурно съставяха списък с възможни отговори и ги пробваха толкова бързо, колкото можеше да ги въведе.
Времето ми изтичаше.
Стиснах ядно зъби. Нямах представа какво име да пробвам.
И тогава изведнъж си спомних следния пасаж от биографията на Огдън Мороу зa Холидей и Кира: "Джим страшно се притесняваше от нежния пол и Кира беше единственото момиче, с което го бях виждал да говори спокойно. Но дори и с нея говореше така само в образ като Анорак, по време на игрите ни, при това се обръщаше към нея само сЛевкозия,името на героинята ѝ вDungeons & Dragons".
Отново пуснах компютъра. Този път въведох ЛЕВКОЗИЯ.
Изведнъж всички компютри и игри в залата се включиха. Звукът на бръмчащи харддисковс, тестови писукания и други звуци от стартиране отекнаха от сводестия таван.
Изтичах обратно приAtari 2600и прегледах огромната етажерка с подредени по азбучен ред касети, докато не открих онова, което търсех:Adventure.Пъхнах касетата в машината, включих системата и натиснах копчето за рестартиране, за да започна играта.
Отне ми само няколко минути да стигна до тайната стая.
Грабнах меча и посякох всички дракони. Намерих черния ключ, с който се отваряха вратите на Черния замък, и влязох в лабиринта. Сивата точка бе скрита точно там, където си мислех. Взех я и я пренесох обратно през миниатюрното 8-битово кралство, а после я използвах, за да премина през вълшебната бариера и да вляза в Тайната стая. Но Тайната стая бе различна. В нея вече не стоеше името на Уорън Робинет, създателя наAdventure.Вместо това в центъра на екрана имаше голям бял овал с назъбени краища.
Яйцето.
За миг просто се взирах вцепенен в екрана. После дръпнах джойстика надясно и преместих аватара си под формата на малко квадратче по примигващия екран. Телевизорът изписука, когато пуснах сивата точка върху яйцето и го взех. В същия миг проблесна ослепителна светлина и видях, че аватарът ми вече не държеше джойстик. Сега в ръцете ми имаше голямо сребърно яйце. Виждах изкривеното си отражение в заоблената му повърхност.
Когато най-накрая успях да откъсна очи от него, вдигнах поглед и видях, че двукрилата врата в другия край на стаята беше заменена от изход — портал с кристална рамка, който водеше обратно до фоайето на замъка на Анорак. Той изглеждаше напълно възстановен, въпреки че сървърът на ОАЗИС щеше да се рестартира чак след няколко часа.
Погледнах за последно офиса на Холидей и стиснал Яйцето в ръце, прекосих стаята и излязох.
Щом минах през нея и се обърнах, Кристалната порта се преобрази в голяма дървена врата в стената на замъка.