Претърсих набързо останалата част от къщата, за да се уверя, че няма други аватари. После отворих вратата към стаята на Холидей и след като видях, че беше празна, влязох и заключих след себе си. От години се разпространяваха снимки и видеозаписи от това помещение и аз ги бях научил наизуст. Но сега за пръв път бях в "истинската" стая. Побиха ме тръпки.
Килимът беше с отвратителен цвят на горчица, както и тапетите. Но стените бяха почти изцяло покрити с плакати от филми и на рокгрупи:Истински гений, Военни игри, Трон, Пинк Флойд, Дево, Ръш.До вратата имаше библиотека, препълнена с научнофантастични и фентъзи романи (естествено, бях чел всички заглавия). На етажерката до леглото бяха натъпкани стари компютърни списания и книжки с правила заDungeons & Dragons.Имаше и няколко кутии с комикси, натрупани до стената, всяка с прилежно надписан етикет. А на разнебитеното дървено бюро в ъгъла стоеше първият компютър на Джеймс Холидей.
Като много от компютрите от онова време, той беше с вградена клавиатура.TRS-8 Color Computer 2, 16К RAMбе изписано на етикет над клавишите. От задната част на машината излизаха кабели, свързани с малък цветен телевизор, матричен принтер, касетофон и модем. На бюрото до модема беше залепен списък с телефонни номера за достъп до форуми.
Седнах на бюрото и открих копчето за включване на компютъра и телевизора. Последва статично изпращяване и след него ниско жужене, докато телевизорът загряваше. Миг по-късно на монитора се появи зеленото изображение при зареждане наTRS-80и се изписаха думите:
EXTENDED COLOR BASIC 1.1
COPYRIGHT (c) 1982 BY TANDY
OK
Под тях мигаше курсор, който преминаваше през всички цветове от спектъра. НаписахПРИВЕТи натиснах бутонаENTER.
На следващия ред се появи текстът:?SYNTAX ERROR.ПРИВЕТне беше валидна команда вBasic, единствения език, който древният компютър разбираше.
От проучванията си знаех, че касетофонът функционира като дисково устройство заTRS-80.На него се съхраняваха данни като аналоговия звук върху аудиокасети. Когато Холидей започнал да се занимава с програмиране, горкото дете нямало достъп дори до устройство за дискети. Налагало се да съхранява кода си на аудиокасети. До дисковото устройство имаше кутия за обувки, пълна с десетки такива касети. Повечето от тях бяха текстови приключенски игри:Raaka-tu, Bedlam, PyramidиMadness and the Minotaur.Имаше и няколко ROM касети, които се побираха в процеп отстрани на компютъра. Рових в кутията, докато не намерих тази с надписDungeons of Daggorathс разкривени жълти букви върху захабения червен етикет. Графиката на играта изобразяваше изглед от първо лице към дълъг подземен коридор, препречен от тромав син великан с голяма каменна брадва.
Когато списъкът с игрите от стаята на Холидей се появи онлайн, свалих и изиграх всяка от тях, така че вече бях овладялDungeons of Daggorathпреди повече от две години. Трябваше ми почти цял уикенд. Графиката беше изключително груба, но въпреки това играта водеше до пристрастяване.
От форумите знаех, че през последните пет години няколко ловци бяха игралиDungeons of Daggorathименно тук, на компютъра на Холидей. Имаше хора, които бяха изиграли на място всяка от игрите в кутията само за да видят дали ще последва нещо. Но нищо не се бе случило. Никой от тях обаче не бе носил със себе си Медния ключ.
Ръцете ми трепереха леко, когато изключих компютъра и поставих касетата сDungeons of Daggorath.Щом го пуснах отново, екранът проблесна в черно и се появи грубото изображение на магьосник, придружено от злокобен звуков ефект. В едната си ръка той държеше жезъл, а под него, с главни букви, бе изписана легендата:
"Предизвиквам те да влезеш… в Подземията на Даггорат!" Поставих пръсти върху клавиатурата и започнах да играя. В същия миг тонколоните върху шкафа на Холидей внезапно се включиха и от тях гръмна позната мелодия — музиката от филмаКонан Варваринътна Базил Полидориъс.
Реших, че това беше знак от Анорак, че съм на прав път. Почти веднага изгубих представа за времето. Забравих, че аватарът ми седи в стаята на Холидей, че в действителност аз съм в скривалището си, сгушен до електрическата печка, и че пръстите ми натискат въздуха пред мен, въвеждайки команди на въображаема клавиатура. Всички преплитащи се светове се сляха и се потопих безпаметно в играта в другата игра.