Нефритеният ключ при капитана стои
в къща запусната с бели стени.
А свирката за да надуеш,
всички трофеи събери.
Постоях неподвижно за миг и се взирах слисано в думите. След това се окопитих и направих няколко снимки на екрана. В това време Медният ключ се появи, вграден в близката стена. Портата се отвори и през нея видях стаята на Холидей. Това беше изходът. Пътят навън.
Успях. Преминах през Първата порта.
Обърнах се към гатанката на екрана. Отне ми години да разгадая Стихчето и да намеря Медния ключ. На пръв поглед новата гатанка за Нефритения ключ изглежда щеше да отнеме също толкова време. Не разбирах и дума от нея. Но пък едва се държах на крака и не бях в състояние да разрешавам загадки. Едва държах очите си отворени.
Скочих през изхода и се стоварих на пода, тупвайки в стаята на Холидей. Когато се обърнах назад, видях, че портата е изчезнала и на нейно място на стената отново виси плакатът наВоенни игри.
Проверих статуса на аватара си и видях, че съм получил няколкостотин хиляди точки за преминаването през Първата порта и аватарът ми е преминал от 10-то на 12-то ниво с един опит. После проверих Класацията:
| Резултати: | |
| 1. Парзивал 110000 | |
| 2. Арт3мида 9000 | |
| 3. Дж. Д. Холидей 000000 | |
| 4. Дж. Д. Холидей 000000 | |
| 5. Дж. Д. Холидей 000000 | |
| 6. Дж. Д. Холидей 000000 | |
| 7. Дж. Д. Холидей 000000 | |
| 8. Дж. Д. Холидей 000000 | |
| 9. Дж. Д. Холидей 000000 | |
| 10, Дж. Д. Холидей 000000 |
Резултатът ми се бе увеличил със 100000 точки, а до цифрите сега се бе появила икона на порта с меден цвят. Медиите (и всички останали) сигурно не бяха отлепяли погледи от Класацията от снощи и сега целият свят знаеше, че съм минал през Първата порта.
Бях твърде изтощен, за да мисля за последствията. Исках единствено да поспя.
Изтичах по стълбите до долния етаж и влязох в кухнята. Ключовете за колата на семейство Холидей висяха на закачалка до хладилника. Грабнах ги и изтичах навън. Колата (здравата кола) бешеФорд Тъндърбърд,модел от 1982 г. Двигателят запали при втория ми опит. Изкарах на заден ход от алеята и потеглих към автогарата.
Оттам се телепортирах обратно в транспортния терминал до училището ми на Лудус. Отидох до шкафчето си, прибрах в него всички съкровища, доспехи и оръжия, с които аватарът ми се беше сдобил, и накрая излязох от ОАЗИС.
Свалих визьора си в 6:17 часа. Разтрих кървясалите си очи и огледах тъмното скривалище, като се опитвах да осмисля всичко, което ми се бе случило.
Внезапно осъзнах колко студено беше в микробуса. Бях пускал и спирал малката печка цяла нощ, но батериите ѝ се бяха изтощили. Бях твърде уморен, за да се кача на велоергометъра и да ги заредя. А нямах сили да се върна и в караваната на леля. Но слънцето скоро щеше да изгрее и знаех, че мога да поспя в скривалището, без да умра от измръзване.
Плъзнах се от стола на пода и се сгуших в спалния си чувал. Когато затворих очи, започнах да размишлявам върху гатанката за Нефритения ключ. Но няколко секунди след това сънят ме победи.
Сънувах нещо. Стоях сам по средата на осеяно с трупове бойно поле срещу няколко различни армии. Пред мен имаше армия от Шестици, а по фланговете ме бяха обградили няколко ловни клана с мечове, пушки и мощни магически оръжия.
Погледнах надолу към тялото си. Не беше тялото на Парзивал, а моето собствено. В дясната си ръка държах детски пластмасов меч, а в лявата — голямо стъклено яйце. Изглеждаше досущ като стъкленото яйце, което причини големи мъки на героя на Том Круз вРискован бизнес,но някак си знаех, че в съня ми това е Великденското яйце на Холидей.
А аз стоях там и държах Яйцето пред очите на целия свят.
Вражеските армии нададоха едновременно свиреп боен вик и се спуснаха към мен. Настъпваха към мястото, на което стоях, с оголени зъби и кървясали очи. Идваха за Яйцето, а аз нямаше как да ги спра.
Знаех, че сънувам, и очаквах да се събудя, преди да стигнат до мен. Но не се събудих. Сънят продължи, изтръгнаха Яйцето от ръцете ми и ме разкъсаха на парчета.
□□12
Спах над дванайсет часа и пропуснах всички учебни часове за деня.
Когато най-накрая се събудих, разтрих очи и полежах мълчаливо няколко минути, докато се уверя, че събитията от предишния ден действително се бяха случили. Беше твърде хубаво, за да е истина. Накрая грабнах визьора си и влязох в ОАЗИС.