Помислих си дали да не се обадя на Аех чак след няколко дни, но реших, че няма смисъл. Отчаяно исках да поговоря с някого, а Аех беше най-добрият ми приятел. Можех да се доверя единствено на него.
Той вдигна още при първото позвъняване и аватарът му се появи в нов прозорец пред мен.
— Лисица такава! — извика той. — Невероятна, хитра, лукава лисица!
— Здрасти, Аех — опитах се аз да говоря напълно безизразно. — Какво става?
— Какво става ли?Какво става?Питаш какво става, при все че името на най-добрия ми приятел се появина върха на Класацията? Питаш какво става, като изключим това ли? — той се наведе напред, устата му почти изпълни прозореца, и изкрещя: — Като изключим това, не е станало нищо интересно!
Разсмях се.
— Извинявай, че ти се обаждам чак сега. Снощи си легнах късно.
— Да не повярва човек! Виж се само! Как може да си толкова спокоен? Не осъзнаваш ли какво означава това? Невероятно е! Не, повече от невероятно е! Искам да кажа… честито, човече! — той започна да се кланя. — Не съм достоен да говоря с теб!
— Престани, моля те. Не е кой знае какво. Още нищо не съм спечелил…
— Как да не е кой знае какво?! — извика той. — Как да не е голяма работа?! Шегуваш ли се? Вече си легенда! Ти стана първият ловец, намерил Медния ключ! И преминал през Първата порта! От сега нататък ще си бог! Осъзнаваш ли го, кретен такъв?
— Говоря сериозно. Престани. Вече съм достатъчно стресиран.
— Гледа ли новините? Целият свят се е побъркал! По форумите са пощурели! И всички говорятза теб,амиго!
— Знам. Виж, надявам се да не си ми ядосан, че не ти казах. Много ми е неудобно, че не отговорих на обажданията ти и не ти казах какво става…
— О, стига — обърна той очи с досада. — Много добре знаеш, че ако бях на твое място, щях да направя същото. Такава е играта. Но… — тонът му стана по-сериозен. — Умирам от любопитство как онова маце Арт3мида е намерило ключа и е минало през портата точно след теб. Всички изглежда си мислят, че работите заедно, но аз знам, че това са глупости. Какво стана? Да не те е проследила?
Поклатих глава.
— Не, тя беше намерила къде е скрит ключа преди мен. Каза, че разбрала миналия месец. Просто досега не бе успяла да го вземе. — Замълчах за миг. — Не мога да ти разкажа по-подробно, без да…
Аех вдигна ръце.
— Не се притеснявай, разбирам те напълно. Не искам неволно да издадеш някоя следа. — Той се усмихна с характерната си усмивка и искрящите му бели зъби заеха половината прозорец — Всъщност трябва да ти кажа къде се намирам в момента…
Аех отдръпна камерата от лицето си и показа широк план на мястото, където беше. Стоеше до хълм с плоско било, точно до входа наГробницата на ужасите.
Зяпнах.
— Как, по дяволите…
— Когато снощи видях името ти в новините, ми хрумна, че откакто те познавам, никога не си разполагал с пари за пътуване. Затова реших, че щом си открил скривалището на Медния ключ, значи то е някъде близо до Лудус. Или дори на самата планета.
— Браво на теб — казах искрено.
— Не е кой знае какво. Часове наред си блъсках тъпата глава, докато накрая се сетих да потърся на картата на Лудус мястото, описано в модулаГробницата на ужасите.И тогава всичко си дойде на мястото. Така че ето ме тук.
— Поздравления.
— Да, много е лесно, след като ме насочи в правилната посока. — Той погледна през рамо към гробницата. — Търся това място повече от година, а през цялото време то е било на един хвърлей камък от училището ми! Чувствам се като пълен идиот, че не се сетих сам.
— Не си идиот. Дешифрирал си Стихчето сам, иначе нямаше да знаеш заГробницата на ужасите,нали?
— Значи не се сърдиш, че се възползвах от вътрешната информация?
Поклатих глава.
— Не. И аз бих постъпил така.
— Въпреки това съм ти задължен. И няма да го забравя. Кимнах към гробницата зад гърба му.
— Влиза ли вече вътре?
— Да, но се наложи да изляза, за да ти се обадя. Там комуникациите са забранени. Ти, естествено, вече знаеш това. Чакам сървърът да се рестартира в полунощ. В момента гробницата е празна, защото приятелката ти Арт3мида е профучала оттук по-рано днес.
— Тя не ми е приятелка. Просто се появи долу няколко минути след като взех ключа.
— Бихте ли се?
— Не. Там и двубоите са забранени. — Погледнах часовника. — Имаш няколко часа за убиване преди рестартирането.
— Да. Разглеждам оригиналния модул, за да се подготвя. Да ми дадеш някакъв съвет?
Ухилих се.
— Не, няма какво да те посъветвам.
— Така си и мислех. — Аех замълча за няколко секунди. — Искам да те попитам нещо. Някой в училище знае ли името на аватара ти?