Следобяд Ай-р0к изпрати имейли до мен и Аех в опит да ни изнудва. Пишеше, че ако не му кажем как да намери Медния ключ и Първата порта, ще публикува всичко, което знае за нас, във форумите на ловците. След като му отказахме, той изпълни заплахата си и започна да разправя наляво и надясно, че с Аех учим на Лудус. Естествено, той нямаше как да докаже, че ни познава, а пък и вече имаше стотици други ловци, които твърдяха, че ни бяха близки приятели. Така че двамата с Аех се надявахме публикациите на Ай-р0к да минат незабелязано, което не стана, разбира се. Най-малко двама други ловци бяха прочели публикациите му и имаха достатъчно ум в главата си, за да направят връзката между Лудус, Стихчето иГробницата на ужасите.В деня, след като Ай-р0к изпорти работата, на четвърто място в Класацията се появи името Дайто. По-малко от петнайсет минути след него, на пето място, се появи и още едно — Шото. Някак си и двамата бяха успели да вземат ключа в един ден, без да изчакат сървърът да се рестартира в полунощ. Няколко часа след това те минаха през Първата порта.
Досега никой не бе чувал за тези аватари, но имената им подсказваха, че работят заедно в екип или принадлежат към някой клан. Шото и Дайто бяха японските наименования на късия и дългия меч, носени от самураите. Когато двата меча се носеха в комплект, той се наричаше Дайшо — и двамата станаха бързо известни с този прякор.
Бяха изминали само четири дни, откакто името ми се появи в Класацията, и с всеки изминал ден на таблото с резултатите се появяваше ново име. Тайната бе разкрита и ловът се разгаряше.
Цяла седмица не можех да се съсредоточа в часовете. За щастие, ми оставаха само два месеца до края на учебната година, а вече бях събрал достатъчно кредити, за да завърша гимназия, дори от сега насетне да не си мръдвах пръста. Влизах от час в час замаян, блъсках си главата върху гатанката за Нефритения ключ и си я повтарях непрекъснато наум.
Нефритеният ключ при капитана стои,
в къща запусната с бели стени.
А свирката за да надуеш,
всички трофеи събери.
Според учебника ми по английска литература римувано стихотворение от четири стиха се нарича "четиристишие" — и под това название стана известна гатанката. Всяка вечер след училище излизах от ОАЗИС и запълвах страниците от дневника си с възможни тълкувания на Четиристишието.
За кой "капитан" говореше Анорак? Капитан Кенгуру? Капитан Америка? Капитан Бък Роджърс от XXV в.?
И къде, по дяволите, се намираше тазикъща запусната с бели стени? Тази част от гатанката изглеждаше влудяващо мъглява. Домът в Мидълтаун, където Холидей бе израснал, не можеше да се опише като "запуснат", но може би той бе имал предвид друга къща в родния си град?
Известно време си мислех, че запуснатата къща с бели стени можеше да се отнася заОтмъщението на нърдовете— един от любимите филми на Холидей. В него нърдовете от заглавието наемат разнебитена бяла къща и я ремонтират (представено във филма като монтаж на фона на музика от 80-те). Отидох до възстановка на къщата от филма на планетата Бугър и я претърсвах в продължение на няколко дни, но не открих нищо.
Последните два реда от Четиристишието също ми изглеждаха напълно неразбираеми. Като че ли в тях се казваше, че трябваше да се съберат някакви "трофеи" и после да се надуе свирка. Но дали тук не се имаше предвид жаргонния израз "надувам свирката" със значение "разкривам тайна или съобщавам за престъпление"? И в двата случая не се сещах за нищо. Но продължих да си повтарям стиховете дума по дума, докато мозъкът ми не се размекна като паста за зъби.
В петък след училище, в деня, в който Дайто и Шото преминаха през Първата порта, седях на уединено място на няколко километра от училище, на стръмен хълм със самотно дърво на билото. Обичах да идвам тук, за да чета, да си пиша домашните или просто да се наслаждавам на ширнали се зелени ливади в истинския свят нямах достъп до подобна гледка.
Седях си под дървото и подреждах милионите съобщения, които все още задръстваха пощенската ми кутия. Мъчех се с тях от цяла седмица. Получавах съобщения от хора по цял свят. Поздравления. Молби за помощ. Смъртни заплахи. Покани за интервюта. Няколко дълги несвързани критични трактата от ловци, които очевидно бяха загубили ума си в преследването на Яйцето. Получих покани и да се присъединя към четири от най-големите кланове — Овирапторите, Съдбовния клан, Господарите на ключа и Банзай. Отговорих на всички тях, че съм им признателен, но отказвам поканите им.