Ходът им беше толкова предвидим! Трябваше да се досетя как ще постъпят.
Канех се да изтрия всички имейли от тях и да се направя, че не съм ги получил изобщо, но размислих. Исках да разбера какво точно предлагаха. А и не исках да пропусна възможността да се запозная с Нолан Соренто, скандалния лидер на Шестиците. Не ме грозеше никаква опасност, ако се срещнех с него в чатрум, стига да внимавах какво говоря.
Мина ми през ум да се телепортирам на Инсипио преди интервюто, за да купя няколко нови скина за аватара си. Може би скъп костюм. Нещо лъскаво. Но реших да не го правя.
Нямаше какво да доказвам на този корпоративен кретен. Все пак вече бях известен. Щях да вляза в чатрума им с обичайния си вид и навирен нос. Щях да изслушам предложението им и да им кажа да целунат виртуалния ми задник. Можеше дори да запиша разговора и да го публикувам вYouTube.
Подготвих се за срещата, като прочетох всичко, което успях да намеря в мрежата за Нолан Соренто. Беше магистър по компютърни науки. Преди да стане директор на оперативния отдел ИОИ, той бил много търсен програмист на игри и бе ръководил създаването на няколко ролеви игри за ОАЗИС, произведени от външни компании. Бях ги играл всичките и се оказаха много добри. Преди да продаде душата си, Соренто е бил способен програмист. Беше очевидно защо от ИОИ го бяха наели да ръководи лакеите им. Мислеха си, че създател на игри има най-големи шансове да спечели грандиозната видеоигра на Холидей. Но Соренто и Шестиците търсеха Яйцето вече пет години, а още не бяха постигнали нищо. Сега, когато имената на аватари изникваха непрекъснато в Класацията, ИОИ сигурно бяха страшно паникьосани. Шефовете на Соренто вероятно го притискаха здраво. Зачудих се дали бе негова идея да ме вербува, или му бяха наредили.
След като научих всичко, което можах, за Соренто и ИОИ се почувствах достатъчно подготвен за срещата с дявола. Отворих визитната картичка, прикачена към имейла, и натиснах иконата за покана в чатрума най-отдолу.
□□14
След като се вързах в чатлинк сесията, аватарът ми се материализира във величествена кула със зашеметяваща гледка към десетина виртуални свята, които висяха в черно пространство зад извития прозорец. Изглежда се бях озовал на космическа станция или на много голям транспортен кораб, но не бях сигурен.
Чатлинк сесиите се различаваха от чатрумовете и бяха много по-скъпи за поддръжка. При отваряне на чатлинк сесия, нематериално копие на аватара ти се проектираше в друга точка на ОАЗИС. Самият аватар не се намираше там и съответно другите аватари го виждаха като полупрозрачно привидение. Въпреки това можеше да взаимодействаш със средата по ограничен начин — да минаваш през врати, да сядаш на столове и така нататък. Чатлинковете се използваха предимно за бизнес цели, когато например някоя компания решеше да проведе среща на дадено място в ОАЗИС, без да отделя време и пари, за да транспортира дотам аватарите на всички участници. Аз използвах чатлинк за пръв път.
Обърнах се и видях, че аватарът ми стои пред голямо бюро във формата на полумесец. Над него се рееше логото на ИОИ — гигантски преплетени хромирани букви, високи шест метра. Приближих се към бюрото и една неестествено красива руса рецепционистка стана, за да ме посрещне.
— Господин Парзивал — поклони се тя леко. Добре дошли вИнъвейтив Онлайн Индъстрис!Изчакайте за момент. Господин Соренто идва да ви посрещне.
Не знаех как това бе възможно, след като не бях предупре дил, че ще дойда. Опитах се да активирам записващото устройство, но ИОИ бяха забранили видеозаписите в стаята. Очевидно не искаха да разполагам с доказателства за предстоящия разговор. Планът ми да публикувам срещата вYou Tubeвсе пак нямаше да успее.
Но след по-малко от минута през автоматично отваряща се двукрила врата в другия край на наблюдателницата влезе аватар. Той тръгна към мен, а обувките му тракаха по лъснатия под. Беше Соренто. Разпознах го, защото аватарът му нямаше стандартния за Шестиците вид — един от бонусите на високия му пост. Лицето му беше като на снимките в интернет. Руса коса, сини очи, орлов нос. Все пак носеше стандартната униформа на Шестиците — тъмносин гащеризон със златни еполети на раменете и сребърното лого на ИОИ отдясно на гърдите, а под него бе изписан служебният му номер: 655321.