— Най-сетне! — каза той и се ухили като чакал. — Прочутият Парзивал ни удостои с присъствието си! — протегна облечената си в ръкавица дясна ръка. — Нолан Соренто, директор на Оперативния отдел. За мен е чест да се запознаем.
— Да — отвърнах аз и се постарах с всички сили да изглеждам безразличен. — Приятно ми е. — Взрях се в протегната му ръка, сякаш ми подаваше умрял плъх. Щом стана ясно, че няма да се здрависам, той свали ръката си, но усмивката му не потрепна, а стана още по-широка.
— Последвай ме, ако обичаш.
Поведе ме през автоматичната врата, която се отвори и разкри обширна стартова площадка. На нея имаше една-единствена космическа совалка, увенчана с логото на ИОИ. Тръгна да се качва в нея, но аз спрях в началото на рампата.
— Защо е цялата тази показност? Все пак сме в чатрум — посочих с жест стартовата площадка. — Защо просто не промените обстановката на конферентна зала или нещо подобно, където да ми изложите офертата си? — Защо си правите труда да ме докарате тук чрез чатлинк? — попитах аз и махнах с ръка към стартовата площадка. — Защо не ми представихте офертата си в обикновен чатрум?
— Моля те, направи ми това удоволствие — отвърна той. — Чатлинкът ечастот офертата. Искаме да се почувстваш така, както щеше да се чувстваш, ако беше дошъл при нас лично.
"Да бе — помислих си аз. — Ако ви бях дошъл на крака, аватарът ми щеше да е обграден от хиляди Шестици и да съм изцяло във ваши ръце."
Качих се в совалката. Рампата се прибра и потеглихме. През илюминатора видях, че излитахме от една от огромните космически станции на Шестиците в орбита около планетата ИОИ-1 — огромна метална сфера, към която се приближавахме. Напомни ми за смъртоносните летящи сфери във филмовата поредицаФантазма.Ловците наричаха ИОИ-1Домът на Шестиците.Компанията беше построила планетата малко след началото на състезанието, за да служи като виртуална щабквартира.
Совалката, която явно се движеше на автопилот, се спусна бързо и се плъзна по огледалната повърхност на планетата. Доколкото знаех, нито един ловец не бе преживявал подобно пътуване.
Совалката, която, изглежда, летеше на автопилот, скоро стигна планетата и се плъзна над огледалната и повърхност. Взирах се навън през илюминатора, докато описвахме пълна орбита. Доколкото ми бе известно, никой ловец никога не бе канен на подобна обиколка.
От полюс до полюс ИОИ-1 бе покрита с оръжейници, бункери, складове и транспортни хангари. Повърхността бе обсипана и с летища, където редици от лъскави бойни кораби, совалки и механизирани танкове чакаха, готови за сражения. Соренто не продума, докато разглеждахме армадата на Шестиците, а просто ме остави да осмисля видяното.
И преди бях виждал снимки на ИОИ-1, но всичките бяха ниско качество и направени от висока орбита над забележителната защитна мрежа на планетата. По-големите кланове открито крояха планове да взривят Оперативния комплекс на Шестиците от няколко години, но не успяваха да минат през защитната мрежа и да стигнат до повърхността на планетата.
След като завършихме обиколката в орбита, пред нас изникна сградата на Оперативния отдел. Комплексът се състоеше от три кули с огледални повърхности — два правоъгълни небостъргача от двете страни на кръгла кула. Гледани отгоре, сградите образуваха логото на ИОИ.
Совалката забави ход и направи кръг над кръглата кула, а после се спусна спираловидно към малка площадка за кацане на покрива.
— Впечатляващ комплекс, не мислиш ли? — най-накрая наруши тишината Соренто, когато се приземихме и рампата се спусна.
— Не е зле. — Почувствах се горд от спокойния си тон. Честно казано, още бях зашеметен от видяното. — Точно копие на кулите на ИОИ в центъра на Кълъмбъс, нали? Само на няколко преки от сградата с главния сървър на ОАЗИС.
Соренто кимна.
— Да, комплексът в Кълъмбъс е централният офис на компанията. По-голямата част от екипа ми работи в средната кула. Близостта ни до главния сървър на ОАЗИС елиминира всякакво забавяне в сигнала. А и естествено в Кълъмбъс няма масови прекъсвания на електричеството, както в повечето големи градове в САЩ.
Казваше всеизвестни факти.Григериъс Симюлейшън Систъмссе намираше в Кълъмбъс, където бе разположен и трезорът с главния им сървър. По целия свят имаше резервни огледални сървъри, но всички те бяха свързани с централния. Затова през десетилетията, откакто ОАЗИС бе пусната, градът се бе превърнал в нещо като Мека за високите технологии, защото именно там потребителите ѝ имаха най-бързата и надеждна връзка със симулацията. Повечето ловци си мечтаеха да живеят в Кълъмбъс, включително и аз.