Слязох след Соренто от совалката и се качихме в асансьора до площадката.
— През последните няколко дни се превърна в голяма знаменитост — каза той, когато тръгнахме надолу. — Сигурно много се вълнуваш. Но си и малко уплашен, нали? Да знаеш, че разполагаш с информация, заради която милиони хора биха те убили.
Очаквах да каже нещо подобно, затова имах готов отговор:
— Имаш ли нещо против да прескочим опитите за сплашване и психологическата манипулация? Просто ми кажи какво предлагате. Имам си и друга работа.
Соренто ми се ухили като на малък всезнайко.
— Не се и съмнявам, че си зает. Но, моля те, не си прави прибързани заключения за офертата. Уверявам те, много е добра. Дори мисля, че доста ще се изненадаш.
След това, с внезапно хладен тон, добави:
— Всъщност съм сигурен в това.
Постарах се да скрия страха си, обърнах очи с досада и отвърнах:
— Както кажеш, човече.
Иззвъняването на камбанка оповести, че сме пристигнали на 106-и етаж и вратите на асансьора се отвориха с тихо свистене. Последвах Соренто покрай друга рецепционистка по дълъг, ярко осветен коридор. Обстановката приличаше на декор от утопичен научнофантастичен филм. Високотехнологична и стерилна. По пътя се разминахме с няколко аватара на Шестици и в мига, в който те видеха Соренто, заставаха нащрек и му козируваха, сякаш беше някакъв високопоставен генерал. Той не козирува в отговор, нито показа по някакъв начин, че беше забелязал подчинените си.
Накрая той ме въведе в огромна зала. Помещението беше толкова голямо, че, изглежда, заемаше по-голямата част от 106-ия етаж, а в него имаше ширнало се море от оградени с високи стени офис отделения, във всяко от които имаше по един човек, прикачен към луксозна система за достъп до ОАЗИС
— Добре дошъл в Отдела по оология — заяви гордо Соренто.
— Значи това е централата на Мазниците? — попитах аз и се озърнах безизразно.
— Не е нужно да се държиш грубо. Тези хора могат да станат твоят екип.
— Ще получа ли собствено отделение?
— Не. Ще имаш собствен офис с прекрасна гледка — ухили се Соренто. — Не че ще разполагаш с много време да гледаш през прозореца.
Посочих към един от новите терминали наХейбъшоу.
— Чудесна екипировка — казах. Екипировката наистина бе прекрасна. Най-модерната.
— Нали? Терминалите ни за достъп са силно модифицирани и са свързани помежду си. Това позволява различни оператори да работят с всеки от аватарите на оолозите ни. Така, в зависимост от премеждията по пътя си, те могат да прехвърлят незабавно управлението на онзи от екипа, който има подходящите умения да се справи в дадената ситуация.
— Но това е измама.
— О, стига — обърна Соренто очи с досада. — Няма такова нещо. Състезанието на Холидей няма правила. Една от колосалните грешки на стария глупак. — Преди да успея да отговоря, той продължи да ме води през лабиринта от отделения. — Всичките ни оолози имат гласова връзка с помощен екип, съставен от специалисти по живота и делото на Холидей, експерти по видеоигри, историци, изучаващи попкултурата, и криптолози. Те помагат на нашите аватари да се справят със задачите и да разрешават всички пъзели, на които попаднат. — Той се обърна и ми се ухили. — Както виждаш, сме добре подготвени, Парзивал. Затова ще спечелим.
— Да бе — отвърнах аз. — Хората ви вършат невероятна работа. Браво. А сега ми кажи — защо изобщо ме повика? А, да, нямате никаква представа къде е Медният ключ и се нуждаете от помощта ми, за да го намерите.
Соренто присви очи; след това се разсмя.
— Харесваш ми, хлапе — ухили се той. — Умен си. Не се плашиш лесно. Две качества, на които много се възхищавам.
Продължихме да вървим. Няколко минути по-късно пристигнахме в огромния му кабинет. През прозорците се разкриваше зашеметяваща гледка към "града" навън. Небето гъмжеше от самолети и космически совалки, а виртуалното слънце на планетата тъкмо залязваше. Той седна на бюрото и ме покани на стола срещу себе си.
"Започва се. Дръж се хладнокръвно, Уейд", казах си.
— Да минем направо на въпроса — подхвана Соренто. — ИОИ иска да те наеме като консултант, който да ни помага в търсенето на Яйцето на Холидей. Ще имаш на свое разположение всички необятни ресурси на компанията. Пари, оръжия, вълшебни предмети, кораби, самолети. Каквото пожелаеш.
— Каква длъжност ще заемам?
— Главен оолог. Ще ръководиш целия отдел и ще си втори по ранг след мен. Говоря за пет хиляди добре обучени, готови за сражения аватари, които ще ти бъдат пряко подчинени.
— Звучи доста привлекателно.