Започнах да влизам в ОАЗИС още като малък, защото майка ми я използваше за виртуална детегледачка. Щом пораснах достатъчно, че да нося визьор и сензорни ръкавици, мама ми помогна да си направя първия аватар. После ме сложи да седна в един ъгъл, отиде на работа и ме остави да изследвам удивителния нов свят, безкрайно различен от света, който познавах дотогава.
От онзи миг нататък може да се каже, че бях отгледан от интерактивните образователни програми на ОАЗИС, до които всяко дете имаше безплатен достъп. Голяма част от детството си прекарах в симулираната виртуална реалност наУлица Сезам,където пеех песни с дружелюбни мъпети и играех интерактивни игри, които ме учеха как да ходя, говоря, събирам, изваждам, чета, пиша и споделям. След като овладях тези умения, не ми отне дълго да установя, че ОАЗИС е и най-голямата библиотека, в която дори хлапе без пукната пара като мен може да прочете всяка книга, писана някога, да получи достъп до всяка песен, филм, телевизионен сериал, видеоигра и произведение на изкуството, създавани някога. До всички знания, произведения на изкуството и развлечения на човешката цивилизация. Ето какво ме чакаше в ОАЗИС. Но достъпът до цялата тази информация имаше и един недостатък — чрез нея разбрах истината.
Възможно е да сте на друго мнение, но за мен да израсна като човешко същество на планетата Земя през XXI в. беше истински удар под кръста. От екзистенциална гледна точка.
Най-лошото в това да си дете е, че никой не ти казва истината. Всъщност правят точно обратното. И естествено — аз им вярвах, защото бях просто едно дете. Имам предвид, че мозъкът ми още не се бе развил напълно, затова как можех да предположа, че възрастните ме будалкат? Нямаше как.
Вярвах на всички умопомрачителни глупости, с които ме залъгваха, но след като пораснах малко, постепенно започнах да осъзнавам, че почтивсичкиме лъжеха за почтивсичкооще от мига, в който бях излязъл от утробата на майка си.
Това прозрение ужасно ме стресна.
И е част от причината да не вярвам на почти никого.
Започнах да осъзнавам нелицеприятната истина, когато се заех да ровя в библиотеките на ОАЗИС. Там тя ме чакаше, скрита в стари книги, написани от хора, които не се страхуваха да говорят честно. Художници, учени, философи и поети, много от които отдавна не бяха между живите. Докато четях завещаните от тях думи, най-накрая започнах да осъзнавам ситуацията. Своята ситуация.Нашатаситуация. Онова, което много хора наричат "състоянието на човека".
А новините не бяха никак добри.
Сега, като се замисля, ми се иска някой да ми беше казал истината в очите, когато пораснах достатъчно. Ще ми се просто да бяха рекли:
"Ето как стоят нещата, Уейд. Ти си човек, малкия. Хората са много умни животни. И като всички останали животни на тази планета, ние сме произлезли от едноклетъчните организми, живели тук преди милиони години. Станали сме хора чрез процес, наречен еволюция, за който ще научиш повече по-късно. Но повярвай, независимо какво са ти разправяли досега, именно чрез този процес сме такива, каквито сме днес. Затова има безброй доказателства, погребани в скалите.
А онази приказка, дето са ти я разправяли за всемогъщия пич на име Бог, е пълна глупост. Цялата работа с Бога е всъщност древна измислица, която хората си разказват от хилядолетия. Ние сме си я измислили. Като Дядо Коледа и Великденския заек.
А, и между другото, Дядо Коледа и Великденският заек не съществуват. И това си глупости. Съжаляваме, хлапе, просто го приеми.
Сигурно се чудиш какво се е случило през времето, преди да се родиш. Доста неща. След като сме еволюирали до хора, станало много интересно. Започнали сме да живеем на малки групи, наречени "племена", и е трябвало да ловуваме, за да си набавяме храна. После сме открили как да садим растения и да опитомяваме животни, за да не се налага да се местим непрекъснато. Племената ни станали много по-големи и сме плъзнали по цялата планета като непобедим вирус. После, след няколко войни за земи, ресурси и измислените ни богове, сме организирали всичките си племена в "глобална цивилизация. Но, честно казано, тя нито беше много организирана, нито особено цивилизована, и продължихме да водим война след война помежду си. Измислихме обаче и как да правим научни открития, които пък ни помогнаха да разберем откъде и как сме произлезли. Науката ни помогна да развием и технологии. И, като за неокосмени маймуни, създадохме някои удивителни неща. Компютри. Медицина. Лазери. Микровълнови печки. Изкуствени сърца. Атомни бомби. Дори успяхме да пратим няколко души на Луната и да си ги приберем обратно. Създадохме и глобална комуникационна мрежа, чрез която да си говорим с всички, по целия свят, по всяко време. Доста впечатляващо, нали?