Но най-тревожно изглеждаше големият прозрачен енергиен купол, който покриваше целия хълм.
— Мамка му — каза Аех. — Това дали е същото, което си мисля?
Арт3мида кимна.
— Силово поле. Шестиците го сложиха веднага щом пристигнаха. Така че…
— Така че от сега нататък — продължи мисълта ѝ Дайто — всеки ловец, който намери гробницата, няма да може да влезе вътре, освен ако не намери начин да премине през полето.
— Всъщност вдигнахадвесилови полета — каза Арт3мида. _ Едно малко и едно голямо над него. Свалят ги последователно, когато искат да пуснат още Шестици в гробницата. Нещо като шлюз — посочи тя към прозореца. — Гледайте. Сега ще ги отворят.
Един ескадрон от Шестици слезе по товарната рампа на боен кораб, паркиран наблизо. Всички носеха кутии с апаратура. Когато стигнаха до силовото поле, то внезапно изчезна и зад него се видя по-малкият енергиен купол. Щом ескадронът стигна до стената на вътрешното силово поле, външното отново се появи. В същия миг вътрешното поле изчезна и Шестиците влязоха в гробницата.
Настъпи тишина, докато осмислим развитието на събитията.
— Можеше и да е по-зле — обади се Аех най-накрая. — Ако гробницата беше в зона, разрешена за битки, тези задници вече щяха да са разположили навсякъде лазерни оръдия и патрулиращи роботи, за да изпепелят всекиго, който се приближи.
Беше прав. Тъй като Лудус представляваше безопасна зона, Шестиците не можеха да наранят ловците, които се приближаваха до гробницата. Но нищо не можеше да им попречи да издигнат силово поле, за да не ги пускат да се приближават. И те точно това и бяха направили.
— Очевидно са планирали хода си от доста време — каза Арт3мида и затвори прозореца с видеосигнала.
— Няма да могат да пречат на хората много дълго — рече Аех. — Когато клановете разберат, ще избухне война. Хиляди ловци ще атакуват силовото поле с всички възможни средства — гранатомети, огнени снаряди, клъстерни бомби, атомни бомби. Грозна гледка. Ще превърнат гората в пустош.
— Да, но през това време стотици Шестици ще вземат Медния ключ и ще преминават през Първата порта един след друг като на поточна линия.
— Но защо го правят? — попита гневно младият Шото и погледна към брат си. — Не е честно. Не играят по правилата.
— Не е нужно да спазват правила. В ОАЗИС няма закони, братко — отвърна Дайто. — Шестиците могат да правят каквото си поискат. Няма да престанат, докато някой не ги спре.
— Те нямат достойнство — намръщи се Шото.
— Нямате представа колко са коварни, момчета — каза Аех, — Затова Парзивал ни събра всички тук. — Той се обърна към мен. — Зи, ще им разкажеш ли какво стана?
Кимнах и се обърнах към останалите. Първо им казах за имейла от ИОИ. Те бяха получили същата покана, но очевидно не я бяха приели. После им разказах подробно за разговора си със Соренто, като се стараех да не пропусна нищо. И накрая им казах как бе приключила срещата — с бомба в дома ми. Накрая всички ме гледаха стъписано.
— Божичко — прошепна Арт3мида. — Не се шегуваш, нали? Опитали са се да те убият.
— Да, и щяха да успеят, ако си бях у дома. Просто извадих късмет.
— Сега знаете докъде са готови да стигнат, за да ни попречат да намерим Яйцето преди тях — каза Аех. — Ако ни открият в истинския свят, с нас е свършено.
Кимнах:
— Трябва да направите всичко възможно да скриете самоличностите си, ако още не сте то направили.
Те кимнаха и последва дълга тишина.
— Не разбирам само едно — каза след малко Арт3мида. — Как изведнъж Шестиците разбраха, че гробницата е на Лудус? Да не би някой да им е подсказал? — Тя огледа всички ни, но в гласа ѝ не се долавяше обвинителна нотка.
— Явно са видели слуховете за Парзивал и Аех из форумите — отвърна Шото. — Ние така се досетихме.
Дайто направи гримаса, а после тупна малкия си брат по рамото.
— Нали ти казах да си държиш езика зад зъбите, плямпало такова? — изсъска той. Шото го погледна смутено и млъкна.
— Какъв слух? — попита Арт3мида и погледна към мен. — За какво говори? От няколко дни нямам време да прегледам форумите.
— Неколцина ловци са написали, че познават Парзивал и Аех и че и двамата учат на Лудус. — Той се обърна към нас. — С брат ми търсимГробницата на ужаситеот две години. Обходихме десетки планети, но така и не се сетихме да потърсим на Лудус. Докато не чухме, че учите тук.
— Не ми бе и минавало през ум да крия, че уча на Лудус — казах аз.
— Да, за наш късмет — рече Аех, а после се обърна към останалите. — Парзивал неволно насочи и мен към гробницата. И аз не се бях сетил да търся на Лудус, докато името му не се появи в Класацията.