Дайто присви очи.
— Така или иначе, в крайна сметка щяхме да я намерим.
— Да, но сигурно щяха да ви трябватощепет години.
— Стига, Аех — пристъпих аз между тях. — Това не ни помага.
С Дайто се гледаха свирепо, без да продумат, а Шото се взираше в брат си несигурно. Арт3мида просто стоеше и ги наблюдаваше развеселено.
— Не дойдохме тук, за да ни обиждат — заяви Дайто. — Тръгваме си.
— Почакай! — спрях го аз. — Постойте още малко. Нека обсъдим тази възможност. Нека не се разделяме като врагове. Всички сме на една и съща страна.
— Не, не сме — отвърна Дайто. — Не ви познаваме. Знаем само, че всеки от вас може да е шпионин на Шестиците.
Арт3мида се изсмя силно и покри уста с длан. Дайто не ѝ обърна внимание.
— Няма смисъл — каза той. — Само един ще намери Яйцето пръв и ще спечели наградата. И това ще сме аз или брат ми.
При тези думи Дайто и Шото излязоха от Мазето.
— Срещата мина чудесно — каза Арт3мида, след като аватарите им изчезнаха.
Кимнах:
— Браво, Аех, чудесен начин да си спечелиш съюзници.
— Че какво толкова направих? — отвърна той отбранително— Дайто се държа като пълен кретен! Освен това не го карахме да се съюзим. Аз играя сам, както и ти. А и Арт3мида ми прилича на вълк единак.
— Признавам си — ухили се тя. — Въпреки това, има известен смисъл в идеята да се сформира съюз срещу Шестиците.
— Може би — каза Аех. — Но се замисли. Ако намериш Нефритения ключ преди нас, ще бъдеш ли достатъчно снизходителна, че да ни кажеш къде е?
— Разбира се, че не — подсмихна се самодоволно Арт3мида.
— Нито пък аз. Затова няма смисъл да обсъждаме евентуален съюз.
Арт3мида сви рамене:
— Изглежда срещата приключи. Трябва да тръгвам — заяви тя и ми намигна. — Времето тече, момчета.
— Тик-так — потвърдих аз.
— Успех — помаха ни тя. — До нови срещи.
— До скоро — отвърнахме ние в един глас.
Проследих е поглед как аватарът и изчезва, а после се обърнах към Аех, който ми се хилеше.
— Какво си се ухилил?
— Падаш си по нея, нали?
— Какво? По Арт3мида? Не…
— Не отричай, Зи. Не откъсваше очи от нея през цялото време. — Той ме изимитира, като сключи ръце пред гърдите си и запърха с мигли като звезда от нямото кино. — Записах целия разговор. Искаш ли да ти пусна записа, за да видиш колко глупаво изглеждаше?
— Стига си се държал като кретен.
— Разбирам те, човече. Момичето е супер сладко.
— Е, отбеляза ли някакъв напредък с гатанката? — смених аз темата нарочно. — Разгада ли нещо от четиристишието?
— Четиристишие ли?
— Стихотворение или строфа от четири римувани реда — издекламирах аз. — Нарича се четиристишие.
Аех обърна очи.
— Прекаляваш, човече.
— Моля? Това е терминът, тъпако!
— Това е просто една гатанка. И не, не съм я разгадал.
— Нито пък аз. Затова най-добре да не се мотаем тук безцелно. Време е да се залавяме за работа.
— Съгласен. Но…
В този миг купчина комикси в другия край на стаята се плъзна от масичката, върху която стоеше, и се стовари на пода сякаш някой без да иска я бе бутнал. С Аех подскочихме и се спогледахме.
— Какво по дяволите стана? — попитах аз, уплашено.
— Не знам. — Аех отиде да огледа разпилените комикси. — Да не е смущение в софтуера?
— Не съм виждал подобно смущение в чатрум — огледах аз внимателно празната стая. — Възможно ли е тук да е имало още някого? Невидим аватар, който да ни е подслушвал?
Аех обърна очи с досада.
— Няма начин, Зи. Параноясваш. Това е криптиран частен чатрум. Никой не може да влезе без разрешението ми. Знаеш го много добре.
— Прав си — отвърнах аз, все още шашардисан.
— Успокой се. Просто софтуерна грешка. — Той постави ръка на рамото ми. — Виж, кажи ми, ако размислиш за заема, който ти предложих. Или ако имаш нужда от място, на което да се подслониш временно.
— Ще се оправя, но ти благодаря, амиго.
Отново ударихме юмруци като Близнаците чудо, които активират силата си.
— Доскоро. Успех, Зи!
— Успех и на теб, Аех!
□□16
След няколко часа останалите места на таблото с резултатите започнаха да се запълват едно след друго, но не с имена на аватари, а с номерата на служители на ИОИ. Срещу всеки номер се изписваше резултат от 5000 точки (което явно вече беше броят точки, който получаваше всеки аватар, открил Медния ключ), а след няколко часа резултатът се увеличаваше с още 100 000 точки, след като съответната Шестица преминеше през Първата порта. До края на деня Класацията изглеждаше по следния начин:
Резултати:
| 1. Парзивал 110 000 |
| 2. Арт3мида 109 000 |
| 3. Аех 108 000 |
| 4. Дайто 107 000 |
| 5. Шото 106 000 |
| 6. ИОИ-655321 105 000 |
| 7. ИОИ-643187 105 000 |
| 8. ИОИ-621671 105 000 |
| 9. ИОИ-678324 105 000 |
| 10. ИОИ-637330 105 000 |