Разпознах първия номер на Шестица, който се появи, защото го бях видял на униформата на Соренто. Вероятно бе настоял неговият аватар да вземе Медния ключ пръв и да премине през портата. Но не ми се вярваше да го е постигнал сам. Нямаше как да е толкова добър наJoustили пък да знае Военни игринаизуст. Но вече знаех, че не е и нужно. Когато достигнеше до предизвикателство, с което не можеше да се справи, можеше просто да прехвърли контрола върху аватара на някого от подчинените си. А по време наВоенни игринякой вероятно просто му бе подавал репликите от диалога през хакнатата му конзола.
След като останалите празни места в Класацията се запълниха, таблото с резултатите изведнъж започна да показва и класиралите се след десето място. Не след дълго на таблото вече бяха изписани двайсет аватара. После станаха трийсет. През следващите двайсет и четири часа над шейсет Шестици преминаха през Първата порта.
Междувременно Лудус стана най-посещаваното място в ОАЗИС. Транспортните терминали по цялата планета бълваха постоянен поток от ловци, които след това плъзваха навсякъде, всяваха хаос и пречеха на занятията в училищата. От Борда на директорите на образователната система в ОАЗИС се усетиха и бързо решиха да евакуират планетата и да преместят училищата на друго място. В същия сектор, съвсем близо до оригинала, създадоха копие на планетата и го кръстиха Лудус II. Всички ученици бяха пуснати в еднодневна ваканция, докато резервното копие от оригиналния код на планетата бъде прехвърлено на новото място (без кода наГробницата на ужасите,който Холидей бе добавил тайно). Учебните часове бяха подновени на Лудус II на следващия ден и Лудус бе оставена на разположение на сражаващите се Шестици и ловци.
Новината, че са окупирали хълма в центъра на отдалечена гора, плъзна бързо. Точното местоположение на гробницата се появи във форумите същата вечер, както и снимки на силовото поле, което те бяха издигнали, за да не пускат никого другиго. На тези снимки подредбата на камъните под формата на череп се виждаше ясно. След няколко часа връзката към модула заГробницата на ужаситебеше публикувана във всички ловни форуми. После тя се разпространи из новините.
Всички големи ловни кланове веднага се събраха и нападнаха силовото им поле с всевъзможни средства. Шестиците бяха инсталирали апарати за смущение в телепортацията, което пречеше на аватарите да се телепортират от вътрешната страна на силовото поле чрез технологични средства. Около гробницата бяха разположили и екип от могъщи магьосници. Те непрекъснато правеха магии и държаха района отцепен във временна зона, забранена за магии. Така през силовите полета не можеше да се премине и с вълшебство.
Клановете започнаха да бомбардират външното поле с ракети, снаряди, атомни бомби и ругатни. Цяла нощ обстрелваха гробницата, но никой от снарядите не проби. На следваща сутрин силовото поле бе непокътнато.
В отчаянието си решиха да извадят тежката артилерия. Събраха заедно средства и купиха две много скъпи и мощни бомби с антиматерия отeBay.Взривиха ги една след друга през няколко секунди. Първата бомба свали външното поле, а втората довърши вътрешното. В мига, в който и второто силово поле изчезна, хиляди ловци (незасегнати от бомбите, тъй като се намираха в зона, забранена за битки) се втурнаха в гробницата и задръстиха коридорите на подземието. Малко след това хиляди ловци (и Шестици) стояха наблъскани в погребалната камера, готови да играят с лича наJoust.Появиха се многобройни копия на краля — по едно за всеки аватар, стъпил на подиума. Ако аватарът победеше краля в две от три игри, получаваше Медния ключ. Ако загубеше, се изправяше срещу него в смъртоносни битка. 95 % от ловците, изправили се срещу лича, загубиха и загинаха. Но няколко от тях успяха и в дъното на Класацията, след Големите пет и десетките служители на ИОИ, започнаха да се появяват нови имена. Няколко дни по-късно списъкът с аватарите, записали се в Класацията, наброяваше повече от сто имена.
Сега, след като в района се стичаха хиляди ловци, Шестиците не можеха да издигнат отново силовите си полета. Ловците ги нападаха и унищожаваха корабите и оборудването им веднага. Затова Шестиците се отказаха от окупацията, но продължиха да изпращат аватари вГробницата на ужасите, за да събират копия от Медния ключ. Никой не можеше да ги спре.