Знаех, че след като Ог е поканил нас двамата, вероятно е изпратил покани и на останалите членове на Големите пет. Аех вероятно нямаше да дойде, тъй като всеки петък участваше в излъчвани по целия свят битки, а Шото и Дайто не влизаха в зони, разрешени за двубои между играчи, освен ако не бе крайно наложително.
Обърканото кълбобе прочут клуб с нулева гравитация на планетата Неоноар в сектор Шестнайсет. Огдън Мороу лично бе написал кода за нея и все още бе единственият ѝ собственик. Досега не бях ходил вКълбото.Не ме биваше много в танците, нито в общуването с надутите, назлобени новаци, които се събираха там. Но рожденият ден на Ог бе специално събитие и тази вечер клубът щеше да е затворен за обичайната клиентела. Вместо това щеше да е пълно със знаменитости — кинозвезди, музиканти и поне двама от Големите пет.
Повече от час гласих прическата на аватара си и пробвах различни дрехи. Най-накрая се спрях на класическо облекло от 80-те: светлосив костюм, досущ като на Питър Уелър вПриключенията на Бъкару Банзай,съчетан с червена папионка и чифт бели кецове "Адидас". Заредих инвентара си с най-добрите доспехи, които имах, както и с огромно количество оръжия. Една от причинитеКълботода е толкова престижен клуб бе, че се намираше в зона, разрешена за битки между играчи, в която функционираха и магиите, и технологиите. Тъй че бе изключително опасно място. Особено за прочут ловец като мен. В ОАЗИС съществуваха стотици киберпънк планети, но Неоноар бе една от най-старите и най-големите. Гледана от орбита, тя приличаше на лъскаво топче оникс, опасано от паяжина пулсиращи светлинки. На Неоноар винаги цареше нощ, а повърхността на планетата бе изцяло покрита от свързани помежду си градове с невъобразимо високи небостъргачи. В небето се носеше непрестанен поток от летателни машини бръмчащи измежду високите сгради, а улиците гъмжаха от облечени в кожени дрехи неигрални компютърни персонажи и аватари с огледални слънчеви очила, въоръжени с високотехнологични оръжия и подкожни импланти, които говореха на техножаргона от романаНевромантик.
Обърканото кълбосе намираше в западното полукълбо, на кръстовището на Булеварда и Авенюто — две ярко осветени улици, които опасваха цялата планета по екватора и нулевия меридиан. Самият клуб представляваше огромна кобалтовосиня сфера с диаметър три километра, която висеше във въздуха на трийсет метра над земята. Висящо кристално стълбище водеше до единствения вход за клуба — кръгъл отвор в долния край на сферата.
Пристигнах с гръм и трясък с летящия си дилорън, който спечелих след като преминах куестаЗавръщане в бъдещетона планетата Земекис. Колата вървеше с (нефункциониращ) флукс капацитатор, но аз бях добавил няколко неща към оборудването и външния му вид. Първо инсталирах бордови компютър с изкуствен интелект на имеКИТТ(закупен на онлайн търг) и монтирах червен скенер като отЧерният ездачнад предната решетка. След това оборудвах колата с осцилиращ оувъртръстър — приспособление, което ѝ позволяваше да минава през твърда материя. И накрая, за да е изцяло в стила на суперавтомобил от 80-те, лепнах на вратите на дилоръна по едно лого наЛовци на духове,след което му сложих номера, гласящиЕСТО-88.
Имах го само от няколко седмици, но пътуващият през времето и твърдата материя дилорън вече се бе превърнал в запазена марка на аватара ми.
Знаех, че ако оставя скъпата си кола в зона, разрешена за битки, си е чиста покана някой кретен да се опита да я отмъкне. Автомобилът разполагаше с няколко аларми, а в системата за запалване бях заложил взривни устройства в стил Лудия Макс, тъй че ако друг аватар се опиташе да я подкара, плутониевата капсула щеше да избухне в малка термоядрена експлозия. Но тук, на Неоноар, нямаше да е проблем да опазя колата си. Щом слязох от нея, ѝ направих магия за смаляване и тя на мига се сви до размерите на количка "Мачбокс", след което я прибрах в джоба си. Магическите зони си имаха и предимства.
Хиляди аватари се бяха притиснали в силовите полета с формата на кадифени въжета, които не допускаха да премине никой, който няма покана. Докато вървях към входа, тълпата ме засипваше със смесица от обиди, молби за автографи и сълзливи обяснения във вечна любов. Бях активирал бронята си, но изненадващо, никой не се опита да ме простреля. Показах на портиера киборг поканата си и поех нагоре по дългото кристално стълбище.