Влизането вОбърканото кълбопредизвикваше дезориентация. Гигантската сфера бе куха отвътре, а овалната ѝ вътрешна повърхност служеше за бар и място за почивка. С влизането в клуба, законите на гравитацията се променяха. Накъдето и да тръгнеше аватарът ти, краката му винаги оставаха прикрепени към вътрешната повърхност на сферата, тъй че можеше да стигнеш по права линия до "тавана", след което да слезеш от другата страна и да пристигнеш в точката, от която си тръгнал. Огромното пространство в центъра служеше за "дансинг" с нулева гравитация. До там се стигаше, просто като скочиш от пода като Супермен, прелетиш през въздуха и навлезеш в зоната на безтегловност.
Когато прекрачих прага, погледнах нагоре — тоест в посоката, която в момента се намираше "горе" спрямо мен — и огледах обстановката. Клубът бе пълен. Стотици аватари се разхождаха насам-натам като мравки, пълзящи във вътрешността на гигантски балон. Други вече бяха на дансинга — въртяха се, летяха, кършеха се и се премятаха в такт с музиката, която гърмеше от сферични колони, реещи се из заведението.
По средата на дансинга, в самия център на клуба, висеше голяма прозрачна топка. Това бе "кабината", в която стоеше диджеят, заобиколен от грамофони, пултове, колони и усилватели. В центъра на цялата тази апаратура в момента здраво се трудеше подгряващият диджей — R2-D2, който пускаше плочите с роботизираните си ръце. Разпознах мелодията, която вървеше в момента — ремикс наТъжен понеделникна Ню Ордър от 1988 г., в който бяха прибавени многобройни звуци на дроиди отМеждузвездни войни.
На път към най-близкия бар, аватарите, покрай които минавах, до един се спираха, зяпваха ме и ме сочеха с пръст. Не им обръщах внимание, тъй като търсех с поглед АртЗмида.
Поръчах си Пангалактически гаргаробластер от клингонката на бара и изпих половината на един дъх. След това се ухилих, когато R2 пусна друга класическа песен от 80-те.
— Заговорът на змията— издекламирах по навик. — Дюран Дюран, 1983 г.
— Не е зле, умнико — каза познат глас, достатъчно силно, че да го чуя на фона на музиката.
Обърнах се и видях, че зад мен стои АртЗмида. Бе облечена официално: металическа синя рокля, която сякаш бе нарисувана със спрей върху тялото ѝ. Тъмната коса на аватара ѝ бе оформена в къса подстрижка "на паничка" и идеално обрамчваше прекрасното ѝ лице. Изглеждаше зашеметяващо.
— Едно уиски "Гленморанджи" с лед! — извика тя на барманката.
Усмихнах се. Любимото питие на Конър Маклауд. Леле, обожавах това момиче!
Тя ми намигна, когато ѝ донесоха питието. След това чукна чаша в моята и изпи уискито до дъно на един дъх. Шумът от разговорите на аватарите около нас се усили. Из клуба вече се бе разнесла мълвата, че Парзивал и АртЗмида си бъбрят на бара.
АртЗмида хвърли поглед към дансинга, след това се обърна към мен.
— Какво ще кажеш, Пърси, искаш ли да се поразкършиш?
Намръщих се.
— Не и ако продължаваш да ме наричаш "Пърси".
Тя се засмя. В този момент песента свърши и клубът утихна. Всички обърнаха очи към пулта на диджея, където R2 изчезваше сред сноп светлина, все едно се телепортираше като в оригинален епизод наСтар Трек.И тогава тълпата нададе бурни възгласи, щом познат аватар с побеляла коса се появи, отново сред сноп светлина, на пулта. Беше Ог.
Във въздуха се материализираха стотици екрани, разпръснати из целия клуб. Всеки от тях показваше Ог в близък план, тъй че всички да виждат ясно аватара му. Старият магьосник бе облечен в размъкнати джинси, сандали и избеляла тениска наСтар Трек: Следващото поколение.Той помаха на тълпата и пусна първата песен — денс ремикс наБунтовен викна Били Айдъл.
Целият дансинг избухна в овации.
— Обожавам тази песен! — извика АртЗмида и отново обърна очи към дансинга. Аз я погледнах колебливо. — Какво има? — попита тя с престорено съчувствие. — Не можеш да танцуваш ли?
Изведнъж тя се раздвижи в такт с ритъма, започна да поклаща глава и да върти бедра. След това се оттласна от пода с двата крака, понесе се нагоре и отлетя до дансинга. Аз вдигнах очи към нея, за миг напълно парализиран, докато събирах смелост.
— Добре — промърморих си под носа. — Е, какво пък толкова?
Сгънах колене и се оттласнах от пода. Аватарът ми полетя и се плъзна до АртЗмида. Аватарите, които вече танцуваха, се дръпнаха встрани и ни направиха път — тунел, водещ до центъра на дансинга. Виждах как Ог се рее в кабинката малко над нас. Въртеше се като дервиш, правеше каквито ремикси на песни му хрумнеха, като в същото време регулираше гравитационното поле на дансинга, тъй че въртеше и самия клуб като стара винилова плоча.