Имах чувството, че някой ме беше стиснал за гърлото.
— Късаш ли с мен?
— Не, Зи — отвърна АртЗмида и усетих, че вече и тя плачеше. — Не късам с теб, защото не сме заедно. — После изведнъж в гласа ѝ се появи истинска злоба. — Дори не сме се срещали!
— И какво? Просто ще… спреш да ми говориш ли?
— Да, смятам, че така ще е най-добре.
— За колко време?
— Докато Ловът не приключи.
— Но, Арти… Това може да отнеме години.
— Осъзнавам го. И съжалявам. И на мен не ми харесва. Но мисля, че така е най-добре.
— Значи за теб печалбата е по-важна от мен?
— Не става въпрос за парите, а какво мога да направя с тях.
— Да бе, да спасиш света. Невероятно си благородна.
— Не се дръж като кретен. Търся Яйцето вече повече от пет години. Ти също. А сега сме по-близо отвсякога до него. Не мога просто да пропилея шанса си.
— Не те карам да го правиш.
— Напротив, макар да не го осъзнаваш.
Песента на Синди Лоупър свърши и Ог пусна денс парче —Джеймс Браун е мъртъвна Ел Ей Стаил. Но в следващия миг погледнах нагоре и видях как големи отломки се носят с бясна скорост към дансинга, а аватарите се разпръсват, за да не пострадат. Току-що някой бе пробил дупка в покрива на клуба. И през нея нахлу малка армия от Шестици с реактивни раници, които започнаха да стрелят с лазерни пистолети.
Настана пълен хаос. Половината аватари в клуба се спуснаха към изхода, а другата половина извадиха оръжия или започнаха да правят магии, изстрелваха лазерни лъчи, куршуми и огнени кълба към нашествениците. Шестиците бяха над сто на брой, всички въоръжение до зъби.
Не можех да повярвам колко са нагли. Как можеха да са толкова глупави, че да нападнат клуб, пълен с аватари от високо ниво на тяхна територия? Вероятно щяха да убият няколко от нас, но за сметка на това щяха да изгубят почти всичките си аватари. И с каква цел?
И тогава осъзнах, че по-голямата част от изстрелите на Шестиците бяха насочени към мен и АртЗмида. Бях дошли, за да убият нас двамата.
Новината, че с АртЗмида сме в клуба, вероятно вече се тиражираше по новинарските канали. А когато Соренто бе разбрал, че ловците, заемащи първите две места в Класацията се намират в незащитена зона, разрешена за битки, явно бе решил, че не може да подмине подобна възможност. Това бе шансът на Шестиците да се отърват от двамата си най-големи конкуренти с един удар. Струваше си да жертват стотина от аватарите си от най-високо ниво.
Знаех, че собственото ми безразсъдство ги е докарало тук. Проклех се за глупостта си. След това извадих лазерните си пистолети и започнах да стрелям към най-близката групичка Шестици, като в същото време се стараех да избягвам техните куршуми. Погледнах към АртЗмида тъкмо навреме, за да видя как изпепелява дузина Шестици с кълба синя плазма, които изстрелваше с дланите си, без да обръща внимание на несекващия поток от лазерни лъчи и магически снаряди, които рикошираха от прозрачната ѝ броня. И аз бях подложен на силен обстрел. До момента бронята ми устояваше, но нямаше да издържи още дълго. На дисплея ми вече се показваха предупреждения за повреда, а бойните ми точки рязко намаляваха.
За секунди сражението ескалира до най-голямата битка, която бях виждал. А вече ставаше ясно, че с АртЗмида ще сме от страната на губещите.
Забелязах, че музиката не е спряла.
Вдигнах очи към пулта на диджея и видях как кабинката се отваря и от нея излиза Великия и могъщ Ог. Изглеждаше страшно раздразнен.
— Да не си мислите, че можете да провалите рождения ми ден, кретени такива? — извика той. Аватарът му все още бе с микрофон, тъй че думите му прогърмяха от всички колони в клуба и отекнаха като гласа на Бог. Касапницата спря на мига и всички насочиха очи към Ог, който висеше във въздуха в центъра на дансинга. Той протегна ръце напред и се обърна с лице към купищата Шестици.
0т всеки пръст на Ог изригнаха по десетина червени светкавици и се пръснаха във всички посоки. Всяка от тях удари по един аватар на Шестица в гърдите, като в същото време някак си заобикаляше всички останали.
За частица от секундата всички Шестици в клуба бяха изпепелени. Аватарите им замръзваха и проблясваха в червено за момент, след което просто изчезваха.
Изпълни ме страхопочитание. Това бе най-невероятната демонстрация на сила, която бях виждал.
— Никой не може да нахлува в заведението ми непоканен! — извика Ог, а гласът му отекна из притихналия клуб. Останалите аватари (онези, които не бяха избягали уплашени от клуба и не бяха загинали в краткото сражение) нададоха победоносни възгласи. Ог отлетя обратно в кабинката, която се затвори около него като прозрачен пашкул.