Щом системата зареди, на дисплея ми се отвори прозорец, който ме уведоми, че този ден бяха изборите. Вече бях на осемнайсет години и можех да гласувам и в ОАЗИС, и за управлението на САЩ. Нямаше да гласувам за американско правителство, защото не виждах смисъл. От великата някога страна, в която бях роден, сега бе останало само името. Нямаше значение кой я управляваше. Тези хора просто пренареждаха столовете по палубата наТитаники всички го знаеха. Освен това, сега, след като всички гласуваха от домовете си през ОАЗИС, единствените, които имаха шанс да бъдат избрани, бяха актьори, звезди от риалити програми или радикални телевизионни проповедници.
Отделих време обаче, за да гласувам за изборите на ОАЗИС, защото резултатите от тях ме засягаха пряко. Гласуването ми отне само няколко минути, защото вече знаех кои бяха основните претенденти, включени от ГСС в бюлетината. Сега се провеждаха изборите и за президент и вицепрезидент на Съвета на потребителите на ОАЗИС, но за това дори не се замислих. Като повечето ловци, и аз гласувах за преизбирането на Кори Доктороу и Уил Уитън. За тези позиции нямаше ограничен брой мандати, а двамата от десетилетие вършеха страхотна работа в управлението на съвета и при защитаването на правата на потребителите.
След като гласувах, нагласих стола си и се взрях в командния терминал пред себе си. Той бе обсипан с бутони, лостове, клавиатури, джойстици и екрани. От лявата ми страна имаше редица монитори, свързани с виртуални охранителни камери, разположени във вътрешността и по външните стени на крепостта. Отдясно друг ред монитори показваше любимите новинарски и развлекателни канали. Сред тях беше и личният ми каналПарзивал ТВ: Излъчваме неясни разнородни глупости 24/7/365.
Преди няколко месеца от ГСС добавиха нова функция в потребителските акаунти в ОАЗИС — личен видеоканал. Той даваше възможност на всекиго, който плаща месечна такса да излъчва собствено телевизионно предаване. Всеки в симулацията можеше да включи на личен канал и да го гледа от всяка точка на света. От теб зависеше какво да пускаш и на кого да дадеш достъп до канала. Повечето потребители създаваха "воайорски канали", все едно бяха звездите в собствено денонощно риалити предаване. Реещи се виртуални камери следваха аватарите им и излъчваха пряко всекидневието им в ОАЗИС. Пътешествия, приключения, социални контакти — предаваха всичко. Потребителят можеше да ограничи достъпа до канала си, така че да го гледат само приятелите му. Можеше да таксува зрителите на час. Много второразредни знаменитости и порнографи продаваха така минутите от виртуалното си съществуване.
Някои хора използваха личните си телевизионни канали, за да излъчват видеоклипове от реалния си живот, да показват кучетата и децата си. Други пускаха само стари анимационни филми. Възможностите бяха неограничени, а видовете програми, които се предлагаха, ставаха все по-извратени с всеки изминал ден. От Източна Европа непрекъснато се излъчваха видеоклипове от хора с фетиши към ходила. Денонощно групово порно с извратени домакини от Минесота. Имаше всичко, което би могло да ви мине през ум. Всяка чудатост, породена от човешкия мозък, се заснемаше и излъчваше онлайн. Необятното бунище на телевизията най-накрая бе достигнало апогея си и обикновеният човек вече не бе ограничен само до петнайсетте минути слава. Сега всички се показваха по телевизията, всяка секунда, всеки ден, независимо дали някой ги гледаше.
Парзивал ТВне беше воайорски канал. Всъщност лицето на аватара ми изобщо не се появяваше на екрана. Вместо това пусках да се въртят на случаен принцип класически телевизионни сериали от 80-те, стари реклами, анимационни филмчета музикални видеоклипове и филми. Много филми. През уикендите излъчвах стари японски филми на ужасите, както и някои анимационни класики. Пусках всичко, което ми щукнеше. Всъщност нямаше никакво значение какво пусках. Аватарът ми все още беше сред Големите пет и милиони хора всеки ден гледаха канала ми, независимо от програмата, а това ми даваше възможност да продавам рекламно време на спонсорите си.
Повечето от редовните зрители наПарзивал ТВбяха ловци, които следяха видеоканала ми с надеждата, че без да искам, щях да разкрия някаква важна информация за Нефритения ключ или за Яйцето. Но аз, разбира се, не го правех. В моментаПарзивал ТВвъртеше двудневен маратон наКикайда —японски екшън сериал от края на 70-те, в който червено-син робот пребиваше чудовища с гумени костюми във всеки епизод. Класическите японски филми със супергерои и чудовища ми бяха слабост, най-вече си падах поСпектърмен, Космически великанииСупайдамен.