Отворих програмната схема на канала и направих няколко промени в предаванията за тази вечер. Махнах епизодите наРиптайдиЛошите учении пуснах да се излъчат един след друг няколко филма с Гамера — любимата ми гигантска летяща извънземна костенурка. Реших, че зрителите много щяха да се зарадват. После добавих и няколко епизода отСребърни лъжици.
АртЗмида също имаше свой телевизионен канал— АртЗмидавижън,и един от мониторите ми винаги показваше него. В момента вървеше редовната ѝ програма за понеделник: епизод наСкуеър Пегс.След това щеше да започнеЕлектра Уомън и Дайна Гърл,после епизоди наИзидаиЖената чудо.От месеци въртеше тези сериали, но въпреки това рейтингът ѝ беше страшно висок. Наскоро бе пуснала и много успешна линия облекла за закръглени женски аватари с марката АртЗМис. Справяше се чудесно.
След вечерта вОбърканото кълбоАртЗмида прекъсна всякаква връзка с мен. Блокираше имейлите, телефонните обаждания и поканите ми за чат. Спря да пише и в блога си.
Опитах да се свържа с нея по всички възможни начини. Изпращах цветя на аватара ѝ. Ходих безброй пъти до виртуалната ѝ крепост — брониран замък на Бенатар, малка луна, която тя притежаваше. Спусках ѝ касети с различни песни и бележки от въздуха като любовни бомби. Веднъж, в пристъп на крайно отчаяние, стоях пред портите на палата ѝ цели два часа с голям касетофон, от който гърмеше песентаВ очите тина Питър Гейбриъл.
Тя не излезе. Дори не знаех дали беше вътре.
Живеех в Кълъмбъс вече от пет месеца, а от последния ми разговор с АртЗмида бяха изминали осем дълги, мъчителни седмици. Но не се бях отдал на самосъжаление и депресия. Е, поне не презцялотовреме. Опитвах се да се наслаждавам на "новия си живот" като световноизвестен странстващ ловец. Макар да бях ъпгрейднал аватара си до най-високото ниво, продължавах да изпълнявам колкото се може повече мисии и да обогатявам впечатляващата си колекция с нови оръжия, вълшебни предмети и превозни средства, които пазех в хранилище в недрата на крепостта си. Мисиите запълваха времето ми и ме разсейваха от все по-силната самота и изолация, които изпитвах.
След като АртЗмида ме заряза, се опитах да възобновя приятелството си с Аех, но отношенията ни вече не бяха същите. Бяхме се отчуждили и вината бе моя. Разговорите ни станаха повърхностни и резервирани, сякаш и двамата се страхувахме да не разкрием някаква важна информация, от която другият да се възползва. Виждах, че той вече не ми вярваше. И докато аз отделях цялото си внимание на АртЗмида, Аех явно бе решил да стане първият ловец, намерил Нефритения ключ. Вече бе изминала почти половин година, откакто преминахме през Първата порта, а скривалището на Нефритения ключ си оставаше загадка.
Не бях говорил с Аех почти от месец. Последният ни разговор се бе превърнал в гневен спор, който приключи, когато напомних на Аех, че "изобщо нямаше да намери Медния ключ", ако аз не го бях отвел до него. Той ме изгледа яростно за миг, а после напусна чатрума. Заради ината и гордостта си не му се обадих веднага с извинение, а сега ми се струваше, че бе минало твърде много време.
В каква серия бях влязъл само! В рамките само на една година успях да съсипя отношенията с двамата си най-близки приятели.
Превключих на телевизионния канал на Аех, който той бе кръстилХ-Фийд.В момента вървеше мач по кеч от края на 80-те между Хълк Хоган и Великана Андре. Не си направих труда да погледна какво даваха по канала на Дайто и Шото,Дайшоу,защото бях убеден, че излъчваха някой стар самурайски филм. Те само това пускаха.
Няколко месеца след кавгата ни с Аех в Мазето бях успял да завържа крехко приятелство с Дайто и Шото, когато тримата се събрахме, за да завършим един дълъг куест в сектор 22. Идеята бе моя. Не ми беше приятно да си спомням как се разделихме след първата си среща и чаках удобен момент, за да подам един вид маслинова клонка на двамата самураи. Възможността ми се предостави, когато открих скрит куест от високо ниво, нареченШодай Урутораманна планетата Токузацу. Датата на създаване на куеста, изписана в карето с информация, беше няколко години след смъртта на Холидей, което означаваше, че мисията не можеше да е свързана по никакъв начин с Лова. Освен това беше на японски език и бе създаден от японския отдел на ГСС. Можех да се опитам да се справя сам с помощта на софтуера за превод в реално времеМандаракс,инсталиран във всички акаунти на ОАЗИС, но това щеше да е рисковано.Мандараксчесто изопачаваше и тълкуваше погрешно инструкциите и диалозите, а това можеше да доведе до фатални грешки.