Дайто и Шото живееха в Япония (бяха се превърнали в герои в страната си) и говореха свободно японски и английски Затова реших да се свържа с тях и да ги попитам дали искаха да изиграем мисията заедно. В началото те имаха известни подозрения относно мотивите ми, но след като им обясних естеството на куеста и каква според мен щеше да бъде наградата, най-накрая се съгласиха. Тримата се срещнахме пред портата за начало на Токузацу и влязохме заедно.
Куестът представляваше възстановка на всичките трийсет и девет епизода от сериалаУлтрамен,излъчван по японската телевизия от 1966 до 1967 г. В негосеразказваше за човек на име Хаята, член на Научния патрул — организация, бореща се с орди подобни на Годзила чудовища, които непрекъснато нападаха Земята и заплашваха човешката цивилизация. Когато Научният патрул осъзнава, че не може да се справи сам със задачата, Хаята използва извънземно устройство на имеБета капсула,за да се превърне в извънземно свръхестествено същество на име Ултрамен. След това той започва да побеждава по едно чудовище всяка седмица чрез всевъзможни кунг-фу хватки и енергийни атаки.
Ако бях преминал сам през портата на куеста, автоматично щях да играя с героя Хаята. Но тъй като с Дайто и Шото влязохме едновременно, можехме да си изберем различни герои от Научния патрул. В началото на всяко следващо ниво или "епизод" можехме да разменяме героите си. Тримата се редувахме да играем Хаята и колегите му Хошино и Араши. Както в повечето мисии в ОАЗИС, играта в екип позволяваше да победим враговете си по-лесно и да преминаваме нивата по-бързо.
Отне ни цяла седмица игра по шестнайсет часа на ден, преди най-накрая да преминем всичките трийсет и девет нива и да завършим мисията. Когато излязохме от последната порта, аватарите ни получиха огромно количество точки и по няколко хиляди кредита. Но истинската награда за изпълнението на мисията беше изключително рядък артефакт: Бета капсулата на Хаята. Малкият метален цилиндър даваше възможност на аватара, който го притежаваше, да се превръща в Ултрамен веднъж дневно за три минути.
Тъй като бяхме трима, обсъдихме кой да вземе артефакта.
— Трябва да остане за Парзивал — обърна се Шото към по-големия си брат. — Той откри тази мисия. Дори нямаше да разберем за нея, ако не ни беше казал.
Дайто, разбира се, не беше съгласен.
— Но ако не му бяхме помогнали, никога нямаше да завърши куеста без нас!
Той заяви, че най-справедливо щеше да бъде да продадем Бета капсулата на търг и да си разделим парите. Но аз в никакъв случай нямаше да допусна това. Артефактът бе твърде ценен, за да го продадем, и знаех, че накрая щеше да се озове в ръцете на Шестиците, защото те купуваха почти всеки артефакт, който се предлагаше за продажба на търг. Освен това сега имах възможност да затопля отношенията си с двамата самураи.
— Вие двамата задръжте капсулата. Урутораман е най-великият японски супергерой. Силата му трябва да е в японски ръце.
Двамата се изненадаха и смутиха от щедростта ми. Особено Дайто.
— Благодарим ти, Парзивал сан — поклони се той. — Ти си достоен човек.
После се разделихме като приятели, макар и не съвсем като съюзници, и аз приех това като голяма награда за усилията си.
В ушите ми прозвуча звънтене и погледнах колко беше часът. Почти осем. Време да се залавям за работа.
Колкото и пестеливо да се опитвах да живея, непрекъснато имах парични затруднения. Всеки месец плащах по няколко големи сметки и в истинския свят, и в ОАЗИС. Разходите ми в реалния свят бяха обичайните — наем, ток, храна, вода, ремонти и подобряване на системата ми за достъп до ОАЗИС. Разходите на аватара ми бяха къде-къде по-екзотични. Ремонт на космически кораби. Такси за телепортация. Батерии. Муниции Купувах мунициите на едро, но пак не излизаха никак евтино. А за телепортация на месец харчех астрономически суми. Търсенето на Яйцето налагаше да пътувам постоянно, а ГСС непрекъснато вдигаха цената на пътуванията.
Вече бях изхарчил всички пари, останали ми от рекламните договори. По-голямата част от тях отидоха за терминала ми за достъп до ОАЗИС и за купуването на астероида. Всеки месец печелех прилични суми, като продавах рекламно време за телевизионния си канал и ненужните ми магически предмети, брони и оръжия, които намирах при пътуванията си. Основният ми източник на доходи беше работата ми на пълен работен ден в техническата поддръжка на ОАЗИС.