— Тази галактика гъмжи от анархистични идеи, но досега не съм чувал някоя да е приложена успешно. Все се мъча да проумея как това не-Артисто… тоте…
— Наричай го просто не-А — помогна му Госейн.
— … как това не-А върши работа. Явно най-важното е хората да проявяват разум, но аз отказвам да повярвам, че е възможно.
Джилбърт не се впусна в обяснения. Иначе трябваше да обсъждат самия здрав разум, а за него само думите не стигаха. Ако Дженесън проявява искрен интерес, да отиде в някое основно училище. Другият мъж сигурно долови настроението му, защото пак сви рамене.
— Прочете ли картата?
Госейн не му отговори веднага. Усещаше химическа активност в този предмет, но не беше вредна. Струваше му се, че материалът на картата има свойството да абсорбира. Странното изделие очевидно бе въплътило незнайни постижения на галактическата наука и Джилбърт нямаше намерение да прибързва необмислено.
— Значи този Следовник — каза след малко, — е успял да предвиди, че ще вляза в асансьора точно в 9 часа и 28 минути.
Трудно можеше да приеме това като факт. Следовника не беше от Земята, нито дори от Слънчевата система. Някъде в недрата на галактиката чудатото същество е насочило вниманието си към Джилбърт Госейн. И е познало точно какво ще направи в определен момент. Поне така казваше Дженесън.
Сложността и трудността на подобно предсказание беше смайваща. И това правеше „картата“ особено ценна. Госейн виждаше, че нещо е напечатано на нея, но не можеше да разчете думите. Наведе се напред, само че и това не помогна — буквите бяха прекалено дребни.
Дженесън побутна лупа към него.
— Наложи се да я използвам, за да прочета написаното.
Джилбърт се поколеба. Накрая взе картата и я разгледа. Опитваше се да си я представи като превключвател, който би могъл да задейства по-голям механизъм. Но какъв?
Огледа стаята. Още щом влезе, запамети най-близките източници на електричество и цялата мрежа. Някои линии стигаха до масата и захранваха вградената в нея електронна готварска машина. След малко вдигна глава.
— Дженесън, двамата с тебе ще сме неразделни отсега нататък — каза той. — Предполагам, че ще те изтеглят от Венера или с кораб, или с деформатор. Смятам да тръгна с тебе.
Агентът го изгледа особено.
— Не допускаш ли, че това може да се окаже опасно?
— О, да — засмя се Госейн. — Може.
Замълчаха.
Госейн нагоди картата към една от запаметените точки и избра простото съчетание от страх и съмнение като подтик за действие. Ако тези чувства се усилят в съзнанието му, картата ще бъде уеднаквена мигновено с точката извън стаята.
Тази предпазна мярка не му се виждаше достатъчна, но му се струваше, че трябва да рискува.
Нагласи лупата и се зачете.
„Госейн, деформаторът има очарователна особеност. Работи с електричество, но не проявява никакви по-необичайни свойства, дори когато е включен. Точно такова устройство е вградено в масата, до която седиш. Ако вече си прочел тези редове, хванат си в най-изтънчения капан, измислян някога за точно определен човек.“
И да бе изпитал страх, не можа да си го припомни по-късно.
IV
Тъй като кората на главния мозък на детето още не е развита, съзнанието му на практика не притежава способността да разграничава и разпознава. Затова е неизбежно детето да стига до множество неправилни изводи за света. Голяма част от тези изводи, несъответстващи на фактите, се залагат в нервната система на равнището на „неосъзнатото“ и могат да се запазят в зряла възраст. Ето причината да срещаме „добре образовани“ мъже и жени, чиито реакции си остават детински.
Колелото се въртеше и блещукаше, а Госейн го зяпаше лениво, както си лежеше в колата. Най-сетне откъсна поглед от металния кръг и се обърна към разпрострялата се наблизо сграда. Издигаше се като огромно кълбо, само малка част от което се вижда над земята.
Той позволи на образа да проникне в съзнанието му и отначало не изпита нито тревога, нито недоумение. Усети, че сравнява тази картина с хотелската стая, където говореше с Дженесън. Тогава си помисли: „Аз съм Ашаргин“.