— Коурн, отведи принц Ашаргин до самолета, след това си свободен. Принцът повече няма да се върне в селището на работниците.
Подчинението на Ашаргин отново се прояви с неумолима сила. Сетивата му сякаш се обвиха в мъгла, крайниците му се раздвижиха конвулсивно. Госейн едва забеляза как рухна в едно кресло, после аероколата излетя.
Къде ли щяха да го отведат? Това беше първият въпрос, появил се в ума му, когато си възвърна способността да мисли. Отпуснатата поза в креслото полека премахваше напрежението в мускулите на Ашаргин. Госейн направи кортикално-таламусна пауза и усети как „неговото“ тяло се успокои още повече. Погледът му се проясни и забеляза, че самолетът вече се е издигнал високо, прелитаха над заснежения връх зад храма на Спящия бог.
В този миг потокът на мислите му спря подобно на замръзнала насред полет птица. Спящия бог ли? Припомняше си смътно и други „факти“, които Ашаргин бе дочул. Изглежда Спящия бог лежеше в прозрачен сандък в една от вътрешните зали под купола. Само на свещениците бе позволено да погледнат тялото, и то един-единствен път през живота им — при посвещаването им в сан.
Сведенията на Ашаргин се изчерпваха с това, но Госейн нямаше нужда от повече. Типична разновидност на езическа религия. На Земята бе имало предостатъчно от тях, дребните особености нямаха значение. Неговото съзнание се захвана с несравнимо по-важните промени в сегашното му положение.
Явно настъпваше поврат в участта на Ашаргин. Джилбърт се огледа, все по-ясно осъзнаваше значението на подробностите, които забелязваше около себе си. Трима свещеници в черни униформи, единият управляваше самолета. Тук беше и Йеладжи. Пазителят на Криптата беше доста закръглен. Одеждите му, които отначало изглеждаха толкова ослепителни, при по-внимателен оглед се оказаха все същата черна униформа, но покрита с изтъкано от злато и сребро наметало.
Йеладжи беше втори в църковната йерархия на Горгзид, с по-нисък ранг само от Секох — религиозен властител на планетата, която бе дала живот на Енро. Но положението и ролята му в момента не означаваха нищо за Джилбърт Госейн, защото този жрец му изглеждаше несъмнено дребна фигура в галактическите игри.
Погледна през илюминатора. Все още летяха над планини. Щом сведе очи, осъзна за пръв път, че дрехите му изобщо не подхождаха на селския ратай Ашаргин. Носеше офицерска униформа от армията на Най-великата Империя — панталон със златни кантове и куртка с отличителни знаци, които бяха инкрустирани със скъпоценни камъни. Подобно облекло Ашаргин не бе виждат вече единадесет години.
Генерал! Високият чин стъписа Госейн и рязко избистри мисълта му. Сигурно имаше някаква особено важна причина Следовника да го е запратил тук, точно когато съдбата на принца се променяше ненадейно. Но го лиши от допълнителния мозък и го остави безпомощен в тяло, управлявано от напълно неуравновесена нервна система.
Ако това състояние беше временно, значи Джилбърт имаше възможността да опознае някои страни от живота на галактиката, каквато иначе едва ли би му се открила. Ако пък измъкването от тези обстоятелства зависеше изцяло от собствените му усилия, неговата роля ставаше още по-лесна за разгадаване. Трябваше да обучи Ашаргин на не-А възможно най-бързо. Само така можеше да се надява да контролира напълно чуждата му среда.
Госейн си пое дълбоко дъх. Учуди се колко по-добре му стана. Вече бе взел решение — непоколебимо и с достатъчно пълна преценка на ограниченията, които му налагаше положението. Времето и новите събития вероятно щяха да добавят нови важни за целите му факти, но докато оставаше пленник на нервната система на Ашаргин, обучението беше на първо място. Не очакваше особени затруднения.
В действителност само се бе заблудил от примирението, с което принцът приемаше полета. Наведе се през пътеката към креслото на Йеладжи.
— Високоблагородни Пазителю, къде ме водите?
Помощникът на църковния йерарх се обърна и го изгледа недоумяващо.
— Как къде? При Енро.
Джилбърт искаше да разгледа всички местности, над които минаваше аероколата, но в този миг бе лишен от способността да възприема каквото и да било. Тялото на Ашаргин сякаш се превърна в безформено желе. Притъмня му от ужас.
Опомни се донякъде, едва когато самолетът се раздруса при кацането. Повлече се на разтрепераните си крака към изхода и видя, че са се спуснали върху покрива на сграда.