Звуците нахлуха в него.
V
Тъй като децата (и вдетинените възрастни) нямат развита способност за различаване и разграничаване, много преживявания разтърсват нервните им системи толкова силно, че психиатрите са назовали с отделен термин последствията — травма. Пренесени през годините, тези травми могат така да объркат индивида, че той да стигне до липса на здрав разум (тоест невроза) или направо до лудост (психоза). Почти всеки е имал по няколко травматизиращи преживявания. Но е възможно да се облекчат последствията от тези шокове чрез психотерапия.
За няколко секунди сетивата му обхванаха сцената. Намираше се в голяма баня. През открехнатата врата вдясно се виждаше половината от огромно ложе в дъното на огромна спалня. Имаше и други врати, но бяха затворени. Госейн хвърли само един поглед към спалнята и отново насочи вниманието си към ставащото пред него.
Помещението бе изцяло облицовано с огледала. Стените, таванът, подът — всеки квадратен сантиметър — бе зает от огледала, нагласени толкова съвършено помежду си, че Джилбърт виждаше навсякъде безкрайни поредици от свои смаляващи се отражения, ясни и отчетливи. Ваната също беше огледална. Издигаше се на около метър от пода, в нея шумно се вливаше вода от три големи чучура и бълбукаше около едрия червенокос мъж, когото къпеха четири млади жени. Той забеляза Госейн и им махна да се отдръпнат.
Побързаха да изпълнят желанието му, а една от тях първо спря водата. В банята настана тишина, мъжът се облегна удобно и заразглежда с присвити очи изправилата се пред него крехка фигура на Госейн-Ашаргин. Напрежението от този оглед натежа като страшен товар върху нервната система на принца. На Госейн му се наложи десетина пъти да прави кортикално-таламусна пауза, при това с върховни усилия на волята. Беше принуден да го стори не само за да запази контрол над съзнанието му, но просто за да не припадне Ашаргин.
— Иска ми се да знам — бавно започна Енро Червения, — какво те накара да се размотаваш в Командния център и да зяпаш през прозореца? Защо се втурна точно към прозореца? — Гласът му звучеше озадачено и макар в очите му да липсваше враждебност, в тях блестеше желанието да научи отговора. — В края на краищата, виждал си града и преди.
Госейн не беше в състояние да отговори. Този разпит можеше всеки момент да превърне принца в отпусната развалина. Докато се опитваше с мрачно упорство да съхрани съзнанието му, по лицето на Енро се изписаха присмех и задоволство. Диктаторът се изправи и стъпи на огледалния под. Необичайно мускулестият мъж се усмихваше лекичко, докато прислужниците увиваха в огромна хавлия мокрото му тяло. След малко го изтриха енергично с малки кърпи и накрая го облякоха в халат с цвета на косата му. Той пак се засмя:
— Харесва ми да ме къпят жени. Тяхната кротост успокоява духа ми.
Госейн пак не каза нищо. Енро искаше да се пошегува, но подобно на мнозина, които не разбираха самите себе си, той само се издаде. Цялата сцена подсказваше подбудите на човек, които така и не е завършил развитието си до зряла личност. И бебетата обичаха докосването на нежните женски ръце, но повечето не стигаха до властта над най-голямата Империя в пространството и времето. Само че Енро си седеше във ваната и въпреки това знаеше какво бе правил Госейн-Ашаргин в съседната зала. Колкото и да беше незрял, част от психиката му се бе развила до сравнително по-висше състояние. Оставаше да се види до каква степен може да му послужи това качество.
За миг Джилбърт отслаби контрола си над принца и това се оказа опасен пропуск. Шегичката на Енро за жените разклати отново нервната му система. Пулсът му се ускори, коленете омекнаха, мускулите се сгърчиха. Олюля се и щеше да падне, ако диктаторът не беше дал знак на прислужниците си. Госейн забеляза движението с периферното си зрение и след миг вече го крепяха силни ръце.
Когато си възвърна способността да стои изправен без чужда помощ и да вижда ясно, Енро вече влизаше през една от двете врати вляво в стая, огряна от слънцето. А три от жените отиваха към спалнята. Само последната от тях остана да придържа треперещото тяло на принца. Мускулите на Ашаргин се стегнаха от желанието да се дръпне настрани, но Джилбърт навреме направи паузата. Забеляза, че тя го гледаше не презрително, а със съчувствие.
— Ето какво са ти сторили — тихо промълви момичето. Имаше сиви очи и класически тип красота. Тя се навъси, после сви рамене. — Аз съм Нирена, а ти, приятелю, е най-добре да отидеш при него.