Госейн насочи вниманието си към Енро, който заговори отново.
— Върти ми се из ума да я направя негова любовница. — Озъби се за миг, после лицето му просветна. — В името на небесата, точно така ще стане! — Настроението му се подобри видимо, защото се разсмя гръмогласно. — Какво ли има да видим! — Ухили се доволно и пусна шегичка за сексуалните проблеми на неврастениците, после завърши по-свирепо: — Тъкмо ще сложа край на разни планове, които сигурно крои.
Секох вдигна рамене и изрече с плътния си глас:
— Според мен надценяваш значението на тази дреболия. Но няма да навреди, ако постъпиш както си намислил. — Махна повелително на един от дворцовите служители. — Погрижете се желанието на негово превъзходителство да бъде изпълнено.
Мъжът се поклони угоднически.
— Разбира се, ваше превъзходителство.
Енро кимна на Госейн.
— Хайде, настанявай се. Гладен съм. — Гласът му стана хапливо любезен. — Или би желал някой да те съпроводи под ръка до твоя стол?
Госейн се бореше с процесите в тялото на Ашаргин, забушували след заповедта на Секох. Струваше му се, че успява. Стигна до стола и тъкмо сядаше, когато резкият тон на Енро изглежда проникна в нервната система на принца. Или повлия съчетанието от всички случки досега. Каквато и да беше причината, реакцията се оказа твърде бърза, за да има време за защита. Госейн-Ашаргин припадна.
Когато се свести, седеше до масата, а двама лакеи придържаха тялото му изправено. Принцът веднага застина в очакване да бъде смъмрен. Стъписаният Госейн едва предотврати нов припадък.
Погледна Енро, но диктаторът се занимаваше със закуската си. Свещеникът също не му обръщаше внимание. Лакеите пуснаха ръцете му и започнаха да го обслужват. За Джилбърт храната беше крайно непривична, но докато вдигаха капаците на блюдата, усещаше кое е приемливо, а кое не. Поне веднъж неосъзнатите реакции на Ашаргин да послужат за нещо. След малко вече вкусваше онова, което беше познато и приятно за принца.
Госейн се чувстваше зашеметен от ставащото. Трудно му беше да наблюдава отстрани унизителните преживявания, стоварили се върху Ашаргин. Още повече го потискаше невъзможността да направи каквото и да било засега. Попадна в капан, съзнанието и паметта му бяха затворени в мозъка и тялото на друг човек, вероятно с някаква разновидност на уеднаквяването посредством деформаторите. Но какво ли ставаше през това време със собственото тяло на Джилбърт Госейн?
Престоят му в чуждото тяло едва ли можеше да трае прекалено дълго. А не забравяше че и системата за безсмъртие, която веднъж вече му позволи да преживее гибелта, щеше да го защити отново. Значи трябваше да се съсредоточи само върху безценния шанс, предоставен му от тази случка. Опитваше се да разбере ставащото, да осмисли всеки момент.
„Ами че аз съм в самия му щаб, помисли той смаяно. При Енро Червения, повелителя на Най-великата Империя. И дори споделям трапезата с него!“
В този миг забрави да дъвче и се вторачи като омагьосан в едрия мъж. Енро, за когото бе чувал да споменават мъгляво и Торсън, и Кранг, и Патриша Харди. Енро, заповядал унищожението на не-А просто защото това е бил най-лесният начин да започне галактическа война. Енро — диктатор, властелин, узурпатор, абсолютен тиран, който сигурно дължеше отчасти издигането си и на своята дарба да чува и вижда от разстояние. Мъж с несъмнено привлекателна външност. По излъчващото сила лице бяха пръснати лунички, които му придаваха момчешки вид. Ясните му сини очи гледаха твърдо и дръзко. Джилбърт си каза, че тези очи и устните му изглеждат познати, но предположи, че се е заблудил. Виждаше Енро Червения, за чието поражение в Слънчевата система бе помогнал, но сега той бе започнал много по-мащабни военни операции, обхванали галактиката. Дори да не успееше да го убие, щеше да е невероятен успех, ако тук — в сърцето и мозъчния център на Империята — откриеше как да бъде победен нейният повелител.
Енро бутна стола си назад и останалите приеха това като недвусмислен знак. Секох веднага остави приборите, макар че в чиниите пред него имаше още храна. Госейн също остави ножа и вилицата. Досети се, че закуската е свършила. Лакеите започнаха да разчистват масата.
Диктаторът стана и попита отсечено:
— Някакви новини от Венера?