Секох също се изправи, Госейн последва примера му, макар и малко по-сковано. Сътресението от чутото познато име го засягаше само лично и затова успя да се овладее бързо. Изопнатите нерви на Ашаргин изобщо не реагираха на непознатата дума.
Слабото лице на йерарха остана невъзмутимо.
— Научихме още няколко подробности. Няма нищо важно.
Едрият мъж не остана доволен от отговора.
— Налага се да вземем някакво решение за тази планета — изрече бавно. — Само да бях уверен, че Рийша не е там…
— Ваше превъзходителство, получихме едно-единствено непотвърдено донесение.
Енро рязко се извърна към Секох, лицето му помрачня.
— И най-нищожната вероятност за това стига, за да ме възпре.
Свещеникът го гледаше не по-малко навъсено.
— Ще бъде истинско нещастие — започна той с леден глас, — ако Галактическият съюз научи за тази ваша слабост и започне да разпространява слухове, че Рийша се намира на всяка от хилядите им планети.
Диктаторът се смръзна от гняв, но се поколеба да му даде воля. Накрая се разсмя, отиде при по-дребния мъж и го прегърна през раменете.
— Добрият стар Секох — каза присмехулно.
Църковният йерарх трепна от докосването, но го понесе секунда-две, макар и с явно неудоволствие. Енро прихна.
— Ама какво ти става?
Секох се дръпна внимателно, но непреклонно.
— Имате ли някакви нареждания за мен?
Диктаторът се подсмихна пак, но веднага си възвърна сериозното изражение.
— Не е толкова важно каква съдба ще отредим на онази планетна система. Все пак се дразня всеки път, щом се сетя, че Торсън загина там. И държа да науча как са ни победили. Нещо се е объркало.
— Вече съставихме комисия за разследване на случая — осведоми го Секох.
— Добре. А как вървят сраженията?
— Понасяме доста големи загуби, но ситуацията все повече клони в паша полза. Желаете ли да се запознаете с доклада за нашите загуби?
— Да.
Един от чакащите наблизо секретари подаде лист на Секох, който без нито дума повече го връчи на диктатора. Госейн не изпускаше от очи лицето на Енро. С всяка минута съзираше все по-разнообразни възможности в случилото се с него произшествие. За тези военни действия бяха говорили Кранг и Патриша — титаничната битка в Шести декант, в която Най-великата Империя бе хвърлила деветстотин хиляди кораба.
Декант ли? Смътно му се мярна видението за галактиката като гигантско колело със спици… Явно бяха я разделили на десет деканта. Разбира се, служеха си и с много по-точни методи за определяне координатите на звездите и планетите.
Енро върна доклада на своя съветник. Сянка на раздразнение мина по лицето му. Гледаше унило.
— Чувствам се твърде нерешителен — проточи диктаторът. — Неудовлетворен съм, че жизнената ми сила още не е намерила пълноценното си въплъщение.
— Имате поне двайсетина деца — напомни Секох.
Енро се престори, че не е чул.
— Изминаха вече четири субективни години, откакто моята сестра, предопределена от древния обичай на Горгзид да стане единствената ми законна съпруга, отпътува към… всъщност, накъде?
— Няма и следа от нея — някак разсеяно отвърна свещеникът.
Едрият мъж го изгледа неприветливо и каза тихо:
— Приятелю, ти отдавна се прехласваше по нея. Ако само за миг допусна, че укриваш някакви сведения от мен… — Очевидно погледът на другия го накара да спре, защото добави припряно: — Добре, добре, не се ядосвай! Знам, че сбърках. Невъзможно е човек с твоя сан да постъпи така. Дал си обет, в края на краищата. — Сякаш опитваше да убеди сам себе си. В очите му се мярна униние. — Ще се погрижа още неродените дъщери на сестра ми от мен да не получат образованието си на планети, където се отнасят с подигравка към нашите династични бракове.
Не последва отговор. Енро се вторачи неуверено в Секох. Наглед забрави, че и други ги слушат. Внезапно промени насоката на разговора.
— Все още не е късно да прекратя войната. Членовете на Съюза се перчат засега, но ще се надпреварват да ми угодят, ако реша да спра битката в Шести декант.
Свещеникът запази спокойната си неотстъпчивост.
— Принципите на всеобщия порядък и универсалната държава са по-значими от чувствата на който и да било индивид. Не можете да заобиколите неизбежността, колкото и да е жестока. — Добави с твърд като скала глас: — Никога!
Енро отбягна погледа на бледите му очи.