Тъмнокосата й глава изглеждаше малко по-голяма от нормалното спрямо тялото. Жената отвърна на погледа му със слаба и смутена, но високомерна усмивка.
— Вече започвам да разбирам — промълви тя неспокойно — защо Следовника толкова се интересува от тебе… — Помисли малко. — Може би ще успеем да избягаме заедно.
— Да избягаме?
Госейн се вторачи в нея. Учуди се, че му говори на английски, но обяснението можеше да почака, докато събере по-необходимата му информация.
Тя въздъхна и вдигна рамене.
— Следовника се страхува от тебе. Значи тази килия едва ли ще е същият затвор за теб както за мен. Или съм сбъркала?
Госейн не й отговори, защото обмисляше невеселото си положение. Тя бе сгрешила. За него килията също беше затвор. Без външна точка, с която да се уеднакви, или без енергоизточник пред очите си, който да запамети, не можеше да направи почти нищо.
Взираше се в жената, леко свъсил вежди. Поне на теория тя можеше да му бъде съюзник, щом също беше затворена тук. Явно имаше своите достойнства, сигурно беше и жителка на тази планета, значи се превръщаше в много ценен партньор. Само че съществуваше и твърде голямата вероятност да е агентка на Следовника. Не се съмняваше, че трябва да реши какво да прави, без да протака.
— Следовника беше тук три пъти — каза тя, — и все се чудеше защо не се събуждаш, откакто се появи преди два дни. А ти имаш ли представа какво стана?
Госейн се подсмихваше. Твърде наивно от нейна страна да очаква, че ще сподели информация. Никой нямаше да узнае, че е бил в тялото на Ашаргин, макар че Следовника, който е пратил съзнанието му там, почти сигурно е…
Сепна се и усети как се напряга от новата идея. „Но това би означавало, че…“
Разтърси глава, напълно стъписан. Ако Следовника всъщност е загубил контрол при прехвърлянето на Госейн, налагаше се да допусне, че има още някой, владеещ огромна мощ. Не беше невъзможно. Джилбърт си напомни собственото си предположение за истинските играчи в тази грандиозна шахматна партия. И една царица, както той преценяваше силата си, можеше да бъде местена принудително, застрашена или дори премахната от дъската.
Понечи да заговори, но се въздържа. И най-незначителната му реплика щеше да бъде съхранена и анализирана от един от най-будните и опасни умове в галактиката. Поразмисли и се върна към първия си въпрос.
— Значи да избягаме?
А жената въздъхна.
— Изглежда ми невероятно — човек, чиито действия не мога да предвидя. До един момент виждам ясно какво ще направиш, но следва постъпка без никаква логика и всичко се размазва.
— Виждаш бъдещето като Следовника ли? — оживено попита Госейн. Застана до решетката и я погледна смаяно. — Как го правиш? И що за същество е Следовника, как се явява като сянка?
Смехът на жената беше снизходителен, но звучеше приятно и мелодично.
— Не знаеш ли, че си попаднал в Убежището на Следовника? — учуди се тя и се понамръщи. — Не разбирам нито тебе, нито въпросите ти — оплака се тя. — Опитваш се да ме подведеш ли? „Кой е Следовника“… Ами нали всеки знае, че Следовника е обикновен предсказател, който откри как да си измества фазата…
Прекъсна ги гигантът от третата клетка, който се размърда и седна. Вторачи се в Госейн.
— Ей ти, я стой кротко — изръмжа с дълбок бас. — И гледай да не те заваря пак да си бъбриш с Лийдж. Айде, лягай си на нара!
Джилбърт не помръдна, само наблюдаваше любопитно другия мъж.
Онзи се изправи и също застана до решетката на своята клетка. И легнал изглеждаше огромен, но сега Госейн оцени истински ужасяващите му размери. Този човек се извисяваше. Той надвисваше като кула. Беше висок поне два метра и тридесет сантиметра и широк колкото горила. Обиколката на гръдния му кош сигурно достигаше два метра.
Джилбърт се стресна. Такъв великан виждаше за пръв път. Мъжът просто излъчваше ненормална сила. Госейн не бе срещал досега друг необучен човек, чиято груба мускулна сила да надвишава несравнимо възможностите на един последовател на не-А.
— Най-добре ме послушай! — каза чудовището заплашително. — Следовника ми я обеща, не ща съперници.
Госейн се обърна към жената, но тя бе легнала с лице към стената. Пак погледна гиганта.
— Коя е тази планета? — попита го дружелюбно.
Май налучка тона, защото враждебността на другия мъж позатихна.
— Как коя планета? К’ви ги дрънкаш?
Съзнанието на Госейн се бе устремило да подреди следващите въпроси, но потокът на мисълта му изведнъж секна. Възможно ли бе да е попаднал в звездна система, откъсната също като Земята и Венера от галактическите дела? Дори самата вероятност за това го разтърси.