— Ще ми кажеш ли името на вашето слънце? — помоли той. — Нали все някак го наричате. Предполагам, че има и индекс в галактическата класификация.
Великанът отново се настрои неприязнено.
— А бе ти що ми се правиш на ударен? — изтърси грубо.
И Госейн заговори по-студено.
— Не се преструвай, че не знаеш за планетите около друга слънца, населени с разумни същества.
Грамадният мъж го изгледа с погнуса.
— Нещо ти е превъртяло в главичката, а? — каза тежко. — Виж к’во, аз съм Джуриг. Живея в Крест и съм гражданин на Ялерта. Пречуках един тип, щото го праснах доста силно и сега чакам да ми изпълнят присъдата. Ама с тебе не ща повече да приказвам. Дотягаш ми с тия глупости.
Госейн не знаеше какво да мисли. Учудването на Джуриг изглеждаше искрено, но трябваше да изясни още нещо.
— Щом се правиш на толкова простодушен — изрече Джилбърт сърдито, — поне ще ми кажеш ли как си научил английския език толкова добре?
Досети се за отговора още щом произнесе думата „английски“. Великанът веднага потвърди догадката му.
— Какъв език, бе? — ухили се той. — Съвсем си се побъркал. — Сепна се и изпъшка с досада. — Ама тоя Следовник нарочно ли ме е натикал в една килия с луд? Ей, човече, който ще да си — двамата с тебе си приказваме на ялертански. И стига си ме баламосвал, говориш го като всички местни хора.
Госейн се отказа да настоява. Седна на нара. И без това потокът на нервното излъчване откъм гиганта показваше явно недружелюбие. Долавяше някаква хитрина и твърде злонамерено самодоволство.
Но защо се преструваше? По груба сила този ялертанец едва ли бе срещал равни на себе си. Стигнеше ли се до схватка, Госейн щеше по принуда да използва допълнителния си мозък, за да се уеднаквява непрекъснато с различни точки в килията и да избяга от тези ръце на горила. Можеше да победи само с боксьорски, а не с борчески похвати.
Както и да си послужеше с допълнителния мозък, щеше да издаде особената си дарба. Госейн бавно доближи решетката, отделяща го от клетката на Лийдж. Бе изпаднал в затруднено положение. В килията нямаше никакви изводи към енергийни източници. Бе затворен тук също толкова сигурно, колкото и всеки обикновен човек.
Прътите на решетката бяха тънки, наредени през десетина сантиметра. По-силен мъж сигурно можеше да ги огъне.
Само че нито един благоразумен силен мъж не би се опитал да го направи. По метала стърчаха хиляди шипове. Джилбърт се отдръпна и реши да огледа как прътовете се свързваха с пода.
Шиповете стигаха до бетона. Госейн се изправи и се зае с единствената останала му надежда — нара. Успееше ли да го изправи и опре на стената, можеше да достигне прозореца.
Оказа се метален, с циментирани в пода крачета. Джилбърт напразно се напъваше да ги изтръгне и след няколко минути се отказа. Килия без врати и пълна тишина. Не, каза си Госейн. Имаше неясни звуци на движение, далечни гласове. Сигурно затворът беше част от по-голяма сграда. Как я нарече жената… Убежището на Следовника. Опитваше се да си го представи, когато Джуриг каза зад гърба му:
— Чудни дрешки си имаш.
Джилбърт се обърна с лице към него. Тонът на великана показваше, че изобщо не свързва странното облекло на Госейн с казаното от него за другите планетни системи.
Сведе поглед към „чудната“ си дреха. Беше тънък, лек гащеризон с вграден термостат, контролиращ нагряването и охлаждането чрез безбройните капиляри в изкуствената тъкан. Наистина изглеждаше скъп и беше много подходящ за човек, който може да попадне в твърде непривичен за него климат. Каквато и жега или студ да цареше наоколо, дрехата поддържаше най-приятната за тялото температура.
Джилбърт се замисли за шока, който преживя, щом разбра, че говори чужд език толкова лесно и естествено. Усети се едва когато опита да вмести думата „английски“ в ялертанската реч. Прозвуча не на място. От Торсън и Кранг бе узнал, че галактическата цивилизация е създала машини, с които войниците, дипломатите и пътешествениците усвояваха езиците на далечни планети. Но не си бе представял нищо подобно.
Вероятно картата е свършила и това. Госейн се отпусна на нара и затвори очи. Стаята на Дженесън беше истински капан. Като си представи само, че е седял върху деформатор… В миг е бил прехвърлен от Венера и безпогрешно е попаднал в тази килия. И точно тогава друг участник в тази невъобразима игра е уеднаквил съзнанието му с мозъка на Ашаргин. Когато връзката се е прекъснала, Госейн се събуди в килията, вече научил местния език. Ако Следовника всъщност е очаквал той да се опомни още с появата си, значи езикът е бил заложен в съзнанието му при първия поглед към картата.