Джилбърт поклати глава. Изпитваше съжаление към жената и в същото време виждаше грешката в разсъжденията й.
— В историята на планетата, откъдето произхождам, изненадата винаги е била особено важна в споровете кои страни или групи да властват над цивилизацията.
Погледът й отново стана хладнокръвно пресметлив.
— Ако Следовника успее да те победи в пряко стълкновение, ще се справи и с всеки твой опит да го изненадаш.
Госейн не обърна внимание на думите й.
— Ще се опитам да ти помогна — каза й натъртено, — но това най-много ще зависи от отговорите ти на моите въпроси.
— Питай… — промълви тя, останала без дъх и очите й се отвориха широко.
— Виждаш ли изобщо някакви мои бъдещи действия?
— Каквото виждам, просто няма смисъл — увери го Лийдж. — Не откривам никаква логика!
— Но какво правя все пак? — попита той с досада. — Трябва да знам!
— Ако ти кажа, ще въведем нов фактор в ситуацията и вероятно ще променим бъдещето.
— Може да е за добро.
— Не. — Тя поклати глава неотстъпчиво. — След това всичко става неразличимо. Значи има надежда.
Госейн си наложи спокойствие с голямо усилие на волята. Все пак научи нещо. Допусна, че ще използва допълнителния си мозък. Явно в такива случаи дарбата за предсказание беше безсилна.
И все пак способностите на предсказателите му се струваха забележителни. Чувстваше се длъжен да разбере как невротици като тази жена успяват да предвидят бъдещето, без в това да участва съзнанието им. Реши да отложи засега подобни въпроси.
— А кога ще се случи? — сети се да я попита.
— След десетина минути.
Джилбърт се сепна и помълча. Накрая избра следващия си въпрос.
— Има ли каквото и да е средство за придвижване между Ялерта и планетите на други звезди?
— Има. Без предупреждение и без изобщо да доловим нещо предварително, Следовника извести всички в небесните домове, че ги задължава да постъпят на служба във военната флота на някой си Енро. И почти веднага тук пристигна кораб, в който има някакво устройство за прехвърляне.
Лицето на Госейн не трепна, но тревогата прониза ума му. Мигновено си представи как във всеки боен кораб има ясновидец, предсказващ всяка маневра на врага. Как биха могли нормалните човеци да противостоят на екипажи от свръхсъщества? Вече знаеше от Дженесън, че Следовника помага на Енро, но в края на краищата той беше единствен. А с такива подкрепления… Заговори с напрегнат глас:
— Колко сте вие, предсказателите?
— Около пет милиона.
Бе предположил, че са повече, но и този брой никак не го успокои. Пет милиона стигаха за завладяването на галактиката.
— И все пак едва ли всички ще се съгласят — изрази гласно надеждата си.
— Да, аз отказах — безизразно отвърна Лийдж. — Има и други, както чувам. Но аз още преди пет години се опълчих публично срещу Следовника, затова участта ми ще послужи за урок на останалите. — Лицето й сякаш повехна. — Повечето ще се запишат във флотата.
Госейн прецени, че четири от десетте минути са минали. Изтри влажното си чело и продължи:
— А какво ще кажеш за обвиненията на Джуриг срещу предсказателите?
Тя сви рамене безразлично.
— Всичко е вярно. Едно глупаво момиче на служба при мен взе да ми отвръща дръзко и заповядах да я набият с камшик. — Погледна го невинно. — Как иначе да постъпиш с хора, които не си знаят мястото?
Джилбърт почти беше забравил за великана, но яростният рев от другата клетка веднага му напомни.
— Видя ли? Разбра ли сега? — Грамадният мъжага крачеше наежено между стената и решетките. — Ей, момиче, само почакай да вдигнат решетките и тогава аз ще ти покажа к’во се прави с хората, дето не си знаят мястото! — Гласът му се превърна в бесен вой. — Следовнико, ако ме чуваш, пусни ме да се поразкърша! Вдигай ги тия решетки! Вдигай ги!
И да го слушаше някой, решетките си останаха неподвижни. Джуриг се примири и се просна на своя нар. Мърмореше си под носа:
— Само почакай! Ще видиш ти!
За Госейн времето на изчакване мина. Пристъпът на ярост у Джуриг му подсказа какво да направи. Усети, че трепери неудържимо, но пренебрегна реакцията си. Вече имаше нужния отговор. Знаеше какво предстои. Самият Следовник щеше да му поднесе благоприятната възможност в най-критичния момент.
Нищо чудно, че Лийдж не бе повярвала на видението си за бъдещото му действие. Несъмнено за нея то беше привидно безсмислено.