Тъкмо се настаняваше по-удобно на нара и се чу стържене на метал.
Решетките се вдигаха.
VII
Когато изказва твърдение за предмет или събитие, индивидът „извлича“ няколко от неговите свойства. Ако каже: „Този стол е кафяв“, би трябвало да има предвид, че кафявият цвят на стола е само една от характеристиките му и да не забравя, че този стол има още много свойства. „Осъзнаването на извличането“ представлява една от основните разлики между човека, който е изучавал семантика, и онзи, който не е.
С бързината на излязла на лов дива котка Госейн скочи от нара. Пръстите му се вкопчиха в най-долния напречен прът на решетката, защото само там липсваха шипове. Усети как се издига.
Усилието да се задържи му струваше и последната частичка сила на ръцете. Прътът беше дебел не повече от два сантиметра и неудобно извит. Но все пак Джилбърт бе успял да се хване, без да наниже пръстите си на шиповете, а да се пусне означаваше сигурна гибел.
Стискаше пръта с върховно напрежение. И когато се озова наравно с прозореца, вече можеше да погледне навън. Зърна двор, недалече имаше и висока ограда от остри метални колове, а зад нея видя множество дървета. Госейн отдели само миг да се запознае с околността, след това впи поглед в двора.
Стори му се, че запамети мъчително бавно част от настланата с чакъл площ. Щом постигна целта си, пусна се от шестметровата височина.
Докосна пода с ръце и крака. Физически беше почти отпуснат, но съзнанието му сякаш беше изопнато стоманено въже. Вече разполагаше с точка навън, където да се пренесе с помощта на особените заложби на допълнителния си мозък, но му предстоеше да реши точно какво да направи.
Положението му спрямо Следовника не се бе променило коренно. Все още беше изложен на пряка смъртна заплаха, само че сега поне можеше да се изтръгне от затвора.
Госейн не изпускаше от поглед горилоподобния Джуриг, комуто бе заръчано да го убие.
— Лийдж — повика, без да я погледне, — ела тук и застани зад мен.
Тя го послуша безмълвно, стъпките й почти не се чуваха. Зърна за част от секундата лицето й. Бузите й бяха загубили всякакъв цвят, очите й гледаха замаяно, но въпреки всичко бе вирнала брадичка.
В отсрещния край на лишената от прегради стая Джуриг изръмжа:
— И да се криеш зад него, нищо няма да спечелиш.
Типично за таламусното мислене самохвалство, от което едва ли и самият великан имаше нужда. Но Госейн не пропусна думите му. Тъкмо такъв повод чакаше. Човек, който не знае как да постъпи при важен избор, трябва поне привидно да се съсредоточи в нещо по-незначително. Докато изглеждаше, че се занимава само с Джуриг, Следовника щеше само да наблюдава какво става. Затова Госейн изрече твърдо:
— Джуриг, омръзна ми да слушам такива приказки. Време е да решиш на чия страна си. Уверявам те, по-добре е да избереш мен.
Гигантът, който разпалваше яростта си и вече пристъпваше напред, изведнъж се закова на място. Мускулите на лицето му се гърчеха от колебание и бяс. Зяпна Джилбърт с озадачените очи на бияч, чийто по-дребен противник незнайно защо не се е вцепенил от ужас.
— Ей сега ще ти пръсна черепа в стената! — изсъска през стиснатите си зъби.
Само че произнесе заплахата сякаш искаше да провери как ще подейства.
— Лийдж…
— Да?
— Сега виждаш ли какво ще направя?
— Нищо не виждам. Нищичко.
Беше ред и на Госейн да се чуди. Вярно, че щом тя не можеше да предвиди постъпките му, същото важеше и за Следовника. Но се надяваше поне да получи някаква смътна представа и така да си помогне при решението. Какво да направи, щом се пренесе отвън? Да бяга? Или да проникне в Убежището и да потърси Следовника?
Неговата роля беше на съвсем друго равнище в сравнение с Джуриг или Лийдж. Подобно на Следовника, Госейн беше една от основните фигури в галактическата шахматна партия. Поне за такъв се смяташе, докато събитията не му докажеха обратното. И тази убеденост ограничаваше простора му за действие. Простото бягство не решаваше нито един от проблемите. Стига да откриеше как, трябваше да посее и семената на бъдещата победа.
Засега протакаше.
— Джуриг, за тебе е много важно да не сбъркаш. Нужна ти е по-голяма смелост, отколкото си показвал някога, но аз съм сигурен, че тя не ти липсва. Отсега нататък, независимо какво ще ти се случи, трябва да застанеш срещу Следовника. Повтарям ти — нямаш избор. Следващия път, когато се срещнем, ще те убия, ако не си негов противник.