Великанът се вторачи неуверено в него. Очевидно му беше трудно да приеме факта, че друг затворник като него се осмелява да му заповядва. Засмя се мрачно и чак тогава осъзна какво оскърбление му бе нанесено. Този път гневът му нямаше граници.
— Ще видиш ти какъв избор имам! — изрева гърлено.
Втурна се бързо, но и твърде тежко. Разпери ръце, за да хваща и мачка. За него беше огромна изненада, че Госейн скочи право в кръга, очертан от тези ръце, и стовари мощно десния си юмрук в челюстта му. Ударът не попадна точно където трябваше, обаче го спря. Джуриг се сборичка омаломощен с противника и още повече се обърка, когато усети, че се опитва да удуши мъж, който не само се оказа твърде силен, но и несравнимо по-бърз.
Ялертанецът се предаде отведнъж, като избита с таран врата. Госейн усети наближаването на този миг и се напъна докрай, за да го тласне назад — победен и духовно, и телесно.
Знаеше, че е нанесъл на великана траен психически шок и го съжаляваше. Но и не се съмняваше, че направи само необходимото. Джуриг бе градил егото си върху противопоставяне и също като козлите от известния експеримент буквално си бе пробивал път към самочувствието.
Сега съзнанието му щеше да отхвърли провала и да си измисли десетина оправдания. Но несъзнателно щеше да се примири. Поне спрямо Джилбърт Госейн нямаше никога да е уверен в своята непобедимост. Само овладяването на не-А би му помогнало да се приспособи към новото си положение, само че то оставаше недостъпно за гиганта.
Джилбърт се уеднакви с двора отвън. По-значимата цел обзе изцяло нервната му система.
Докато тичаше, отбеляза мимолетно присъствието на други хора, които се обръщаха зяпнали. За миг зърна огромен комплекс от постройки, кули и шпилове, внушителни маси от гранит и мрамор, цветни стъкла на прозорци. Картината на Убежището се запечата в паметта му, въпреки че следеше само енергийните източници в този чудат замък. Беше готов да се уеднаквява непрекъснато с различни места, за да избегне бластери и други енергийни оръжия. Но процесите в генератора и атомния реактор не се променяха изобщо.
Без да вложи никакво съзнателно усилие, той уеднакви Лийдж със запаметената част от двора зад гърба си, но дори не погледна дали тя го последва.
Стигна до високата ограда и видя, че металните колове, достатъчно неприятни на вид, също бяха осеяни с шипове като решетките в килията. Триметрова непреодолима преграда… обаче виждаше земята отвъд тях.
Нужен му беше обичайният тягостно дълъг — поне според него — момент, за да запамети място зад оградата. Всъщност паметта не участваше в това. Когато се съсредоточаваше по определен начин върху някоя точка, неговият допълнителен мозък несъзнателно „снимаше“ цялата атомна структура на веществото до дълбочина няколко молекули. След това ставаше възможен процесът на уеднаквяването — следствие от протичането на нервна енергия по някои връзки в допълнителния мозък, създадени след продължителното обучение на Госейн. Сигналът за действие пращаше енергиен поток извън организма. За миг всеки засегнат от процеса атом се включваше принудително в смътно подобие на „снимката“. Щом приблизителната еднаквост достигнеше двадесетия знак след десетичната запетая, между двете тела започваше сближаване и по-голямото преодоляваше пространството помежду им, сякаш то не съществуваше.
Госейн се уеднакви отвъд оградата и затича към гората. Усети магнитна енергия наоколо и видя самолет, плъзгащ се към него над върховете на дърветата. Не спря, а само наблюдаваше и се опитваше да установи какъв е източникът на енергия. Машината нямаше перки, но под късите криле стърчаха дълги метални коси подпори. Подобни на тях минаваха и покрай фюзелажа на самолета. Джилбърт се увери, че догадката му е правилна.
Значи оръжията на самолета изстрелваха куршуми или лъчи от магнитен бластер.
Крилатата машина зави право към него. Госейн се уеднакви обратно до оградата.
Гейзер от многоцветен огън изригна на мястото, където той беше преди секунда. Тревата се обви в дим. Храстите изчезнаха в жълти пламъци.
Самолетът го подмина със съскане и Джилбърт запамети опашната му конструкция. Втурна се с цялата си бързина към дърветата, които бяха само на стотина метра от него.
Не отделяше вниманието си от самолета и забеляза навреме как се наклони и зави отново към него. Този път не рискува. Все още беше опасно близо, но реши да уеднакви опашката на машината с точката до оградата.