Сблъсъкът разтърси земята. Чу се стържене на метал и без да намалява скоростта си, самолетът се плъзна покрай металните колове, разсичайки ги с невъобразим шум, за да спре двеста метра по-нататък — вече само купчина ламарини.
Джилбърт стигна невредим до дърветата, но прецени, че не е достатъчно просто да избяга. Щом имаше едно нападателно устройство, вероятно съществуваха и други. Бързо запамети точка до едно дърво, отстъпи настрани и прехвърли Лийдж. Веднага се пренесе в двора под прозореца на килията и затича към най-близкия вход на Убежището. Искаше да се сдобие с оръжия, които поне да изравнят възможностите му с тези на Следовника.
Попадна в широк коридор и първото, на което погледът му се спря, беше редицата магнитни лампи. Запамети най-близката и веднага му олекна. Вече имаше малко, но сигурно оръжие, с което можеше да си послужи навсякъде из Ялерта.
Продължи по коридора, без да бърза. Усещаше, че генераторът и атомният реактор са наблизо, но не можеше да определи веднага точно къде са разположени. Разпознаваше и присъствието на хора наоколо, обаче те не излъчваха нито тревога, нито заплаха. Стигна до стълба към подземие и без колебание слезе по множеството стъпала. На площадката долу двама мъже разговаряха спокойно и сериозно.
Обърнаха се и го изгледаха учудено. И Госейн, който вече бе съставил плана си, попита задъхан:
— Откъде да мина за централата? Спешно е!
Единият явно се обезпокои.
— Ами… натам. Защо, какво става?
Госейн вече тичаше по посочения му коридор. Другият подвикна след него:
— Петата врата вдясно!
Когато влезе, постоя за миг на прага. Огромната перка на генератора се въртеше с тихо бучене, край стените бяха наредени пултове и из залата се движеха пет-шест души. Отначало не го забелязаха. Джилбърт дръзко отиде до силовия извод на генератора и го запамети. Прецени, че мощността е около четиридесет мегавата.
Без да се поколебае, тръгна към реактора. Имаше няколко от обичайните приспособления за наблюдение на горещата камера. Един от техниците се бе навел над уред и лекичко въртеше регулатор. Госейн застана до него и надникна в реактора през един окуляр.
Усети, че мъжът се изправя. Но проточилият се момент, докато техникът осъзнае напълно присъствието на натрапника, беше предостатъчен. Мъжът го побутна по рамото, твърде изненадан, за да изрази с думи гнева си, а Джилбърт отстъпи и също без да каже нищо се върна при вратата и излезе в коридора.
Щом се скри от погледите на хората в залата, пренесе се в гората. Лийдж стоеше на два-три метра от него.
Тя подскочи от уплаха и избърбори нещо, което той не разбра. Госейн я изчака да се опомни.
Тялото й трепереше, но по-скоро от превъзбуда. Очите й светеха от прилив на енергия. Жената стисна ръката му.
— Оттук, по-бързо! Домът ми не е далече!
— Какво?! — смаяно попита Госейн.
Но тя вече тичаше право през храстите и не го слушаше.
Той я последва, а в ума му се мяркаха въпроси: „Нима успя да ме заблуди? През цялото време ли е знаела, че ще избяга точно сега? Но тогава защо и Следовника не е знаел, защо не се е подготвил?“
Нямаше как да не си припомни, че бе хванат „в най-изтънчения капан, подготвян някога за точно определен човек“. Налагаше се да помисли за това, дори ако привидно успееше да си възвърне свободата.
Жената пред него се промуши през плътна стена от храсталаци и той престана да чува стъпките й. Щом мина след нея, озова се на брега на безкрайно море. Тъкмо се сети, че е попаднал на планета-океан, изпъстрена само с острови, и един въздушен кораб се плъзна към тях над дърветата. Беше дълъг към петдесет метра, с тъп нос и висок поне десет метра. Леко докосна водата пред тях. Тясно подвижно мостче се протегна към двамата. Опря се в пясъка пред жената.
Тя светкавично изтича към небесния си дом и само подвикна през рамо:
— По-бързо!
Госейн влезе вътре секунда след нея. Люкът се затвори светкавично и машината се плъзна по водата. Всичко стана толкова бързо, че му напомни за първите мигове при Храма на Спящия бог на Горгзид, когато осъзна, че е в тялото на принц Ашаргин.
Само че имаше една жизненоважна разлика. Като Ашаргин не се бе почувствал изложен на непосредствена опасност. Което не можеше да се твърди в случая.
VIII
Определенията на Аристотел за тогавашната наука вероятно са били най-точните за епохата му. Неговите последователи обаче вече две хилядолетия им приписват вечна истинност. По-новите мерни системи опровергаха много от тези „истини“, които въпреки това си остават основа за убежденията и мненията на повечето хора. Двузначната логика, на която се опира това всекидневно мислене, съответно обозначаваме като „Аристотелова“ — съкратено А, а многозначната логика на съвременната наука като „не-Аристотелова“ — не-А.