Госейн слезе по стъпалата в коридор, който лъкатушеше. Засега не му се искаше да проучва как е устроен небесният дом. Тръгна след Лийдж към ярко осветена стая. Отбеляза структурата на лампите по тавана, която определено подсказваше наличието на магнитен източник на енергия.
Фактът беше любопитен и сам по себе си, защото му даваше основа за сравнение с равнището, постигнато на Земята през двадесет и втори век. Но в същото време го смути. Той виждаше сериозен недостатък в магнитния двигател. Беше прекалено съвършен. Изпълняваше толкова разнообразни функции, че използващите го хора бяха склонни да се откажат от всички други енергоизточници.
Предсказателите бяха допуснали същата грешка. Във въздушния кораб нямаше атомен реактор, електрически генератор, дори акумулатори. Значи никакви наистина мощни оръжия, нито пък радар. Явно вярваха в способността си да предвидят всяко нежелателно присъствие, но вече не беше така. Джилбърт лесно си представи как галактическите оръжейни експерти изстрелват електрически ракети с дистанционни взриватели и ядрени бойни глави или което и да е от десетина други устройства, преследващи целта докато я унищожат или бъдат свалени.
Най-лошото беше, че той не можеше да предприеме нищо, преди да е проверил възможно най-бързо докъде се простира ясновидската дарба на Лийдж.
Разбира се, оставаше му и надеждата.
Светлата стая, където го въведе жената, се оказа много по-просторна, отколкото изглеждаше откъм коридора. Беше дневна, обзаведена с дивани, кресла, масички, голям зеленикав килим и право пред Госейн — извит прозорец, стърчащ като обтекаем балкон от корпуса на въздушния кораб.
Жената се пльосна на диван до прозореца и въздъхна шумно.
— Чудесно е отново да съм в безопасност. — Разтърси тъмната си коса и потръпна почти незабележимо. — Ама че кошмар беше… Повече няма да ми се случи! — добави вече свирепо.
Джилбърт се канеше да надникне през прозореца, но думите й го спряха. Понечи да я попита защо е толкова уверена, но се отказа. Нали Лийдж си призна, че не може да предвиди постъпките на Следовника — това му стигаше. Ако забравеше за дарбата й, тя си оставаше симпатична, емоционална млада жена на около тридесет години, лишена от обикновената житейска проницателност, която да я предпази при опасност. Госейн реши да я разпита по-подробно едва след като се погрижи да отблъсне вероятните атаки.
Пак се загледа напред, като в същия миг усети нервното излъчване на приближаващ човек. След няколко секунди откъм предната част на въздушния кораб влезе мъж. Беше строен, косата му започваше да се прошарва. Изтича при Лийдж и коленичи до дивана.
— Скъпа, ти се върна!
Побърза да я целуне. Госейн обърна гръб на влюбените. Взираше се запленен в открилата се под него гледка. Остров като изумруд в сапфиреното море. А насред по-голямата скъпоценност грееше по-дребна — сияещи бели сгради, вече толкова далечни, че детайлите не се различаваха. Изглеждаха му приказни и дори не приличаха на здания, но вече ги бе видял отблизо и си представи как изглеждат всъщност.
Небесният дом се издигаше полека. Скоростта му явно беше по-висока, отколкото Госейн предположи по равномерното му движение, защото островът бързо се смаляваше пред очите му. Нищо не се движеше нито във въздуха над него, нито на земята.
Това го насърчи, макар ясно да съзнаваше, че и да бъде убит, спомените и мислите му незабавно ще бъдат продължени от друг Госейн, чието тяло щеше да бъде събудено автоматично в своето далечно скривалище.
За съжаление, както бе научил от своя вече мъртъв предшественик, поредните тела на Госейн щяха да бъдат едва осемнадесетгодишни. Нямаше как да се отърси от опасението, че човек, който наглед е само на осемнадесет, не би успял да се справи с кризата, предизвикана от Енро. Хората се доверяваха на зрели личности, а не на довчерашни деца. А именно това доверие можеше да наклони везните към победа в решителния час.
Важно беше да продължи живота си именно в това тяло.
Присви очи замислено, прехвърляше в ума си непосредствените възможности. Предстоеше му много работа. Трябваше да прекрати по-нататъшния приток на предсказатели към флотата на Енро, да превземе кацналия космически кораб и колкото се може по-скоро да нападне сенчестата твар на собствения й остров.