Когато влезе, Янар седеше до прозореца и четеше книга. Помещението беше осветено от студени магнитни лампи, които обаче създаваха топлота и уют с полека променящите се оттенъци на светлината си.
Госейн спря до вратата и се взря съсредоточено в другия мъж. Време беше да провери защитата си. Уеднакви жицата с първата от двете точки в пилотската кабина и зачака.
Янар се сепна и вдигна поглед от книгата. Вторачи се навъсено в Джилбърт, стана и се премести на кресло в отсрещния край на стаята. Нервната система на предсказателя излъчваше постоянен поток недружелюбие, примесен с резки пристъпи на съмнение.
Госейн продължи да го наблюдава и се убеди, че едва ли ще предизвика по-определена реакция у този човек. А може би Янар се опитваше да го заблуди. Дали не предвиждаше всяко негово действие? Не му се вярваше.
Значи бе решил най-сериозното си затруднение с тези предсказатели. Щом преместеше жицата с допълнителния си мозък, всеки път щеше да обърква способността им да видят бъдещите му решения. Иначе казано — размиваше образа си. Вече можеше да ги разпитва без опасение, че ще са готови предварително за всеки негов въпрос. Сега оставаше още едно решение — да се помири ли с Янар?
Беше по-важно, отколкото изглеждаше. Доброжелателните отношения се градят бавно, но е нужно само кратко сътресение, за да се внуши на някой страх от присъствието на по-силния. А положението на Джилбърт Госейн на Ялерта зависеше от това дали ще създаде у местните господари представата, че е непобедим. Не виждаше друг начин да осъществи плановете си с цялата бързина, наложена му от продължаващата галактическа война.
Как беше най-добре да постъпи?
Застана до прозореца. Навън вече цареше почти непрогледна тъмнина, но се забелязваха последните мъждукащи отблясъци по водата. И да имаше планетата естествен спътник, още не се показваше над хоризонта или пък беше твърде малък, за да отрази достатъчно светлина и да се вижда.
Взираше се в океана и се чудеше колко ли е далече Земята. Изпитваше странно безпокойство, щом се замислеше за вероятното огромно разстояние. Така съзнаваше собствената си незначителност, а му предстоеше да свърши толкова работа! Можеше само да се надява, че ще успее да прояви достатъчно сила, необходима през предстоящите решителни дни. Казваше си, че човек като него не се нуждае от чувството за принадлежност към някоя звездна система, но въпреки това копнееше за Земята.
Някакъв звук привлече вниманието му. Обърна се и видя робите от долната палуба да шетат в трапезарията. Загледа се в тях и забеляза, че най-младото и хубаво момиче беше жертва на дребни злобни заяждания от другите две жени. Госейн прецени, че е около деветнадесетгодишна. Тя си вършеше работата със сведен надолу поглед, а Джилбърт знаеше достатъчно за хората с таламусно мислене, за да познае, че таи кроежи как да си го върне на своите мъчителки. Досети се по нервното й излъчване, че най-много ще накърни самолюбието им, като пофлиртува с мъжете-роби.
Госейн пак се обърна към Янар и реши — никакво дружелюбие.
Тръгна бавно към другия мъж, който го изгледа над книгата си и се размърда неловко в креслото, но не стана. На лицето му се изписа притеснение.
За Джилбърт това беше добър знак. Освен онези, които се бяха сблъсквали пряко със Следовника, предсказателите не познаваха бремето на неувереността от това, какво ще им донесе бъдещето в следващия миг. Щеше да е любопитно как този психически товар ще се отрази на Янар. А и Госейн искаше бързо да извлече от този мъж необходимите му сведения.
Започна с по-прости въпроси. И всеки път прехвърляше жицата между двете точки в пилотската кабина.
С редки изключения Янар отговаряше непринудено. Пълното му име било Янар Уилтри Блоув, бил на четиридесет и четири години и общо взето, не се занимавал с нищо определено. В този миг се поколеба за пръв път.
Госейн отбеляза мислено запъването му, но не се опита да го изясни. В нервното излъчване на мъжа имаше забележимо смущение.
— Имената ти имат ли някакво особено значение?
Янар като че си отдъхна и сви рамене.
— Означават, че аз съм Янар от родилния център Уилтри на остров Блоув.
Джилбърт премести пак жицата и каза добродушно:
— Вашата ясновидска дарба много ме впечатли. Досега не съм се натъквал на нищо, което може да се сравни с нея.