— Само че срещу тебе не ми върши никаква работа — унило отвърна по-възрастният мъж.
Разбира се, струваше си да научи това, макар че още не знаеше дали е вярно. За щастие имаше как да провери. Все едно, трябваше да продължи с въпросите, като се опираше на предположението, че Янар не може да ги предвиди.
Госейн не беше сигурен какво точно иска да чуе. Търсеше някаква пътеводна нишка. Засилваше се увереността му, че още не се е измъкнал от капана на Следовника. Значи времето му изтичаше в най-буквалния и тревожен смисъл.
Що за капан беше този?
Научи, че предсказателите се раждали съвсем нормално, обикновено в небесните домове. Няколко дни след раждането им били настанявани в най-близкия родилен център, където имало свободно място.
— А какво правят с детето в родилния център? — попита Джилбърт.
Янар поклати глава, а в излъчването му отново се появи забележимо смущение.
— Не споделяме тази информация с чужди хора — заяви той упорито, — ако ще и да са… — Предъвка края на изречението и добави натъртено: — Не казваме никому!
Госейн не настоя. Чувстваше се някак отчужден от разговора. Научаваше ценни, но не и жизненоважни факти. Поне в момента не бяха от полза.
Нямаше как — трябваше да продължи.
— Откога има предсказатели на вашата планета?
— От няколкостотин години.
— Значи откакто сте направили някакво значимо откритие?
— Според легендата… — започна Янар и млъкна сковано. — Отказвам да отговоря.
— А на каква възраст започва да се проявява прорицателската ви дарба?
— Около дванадесетата година, понякога и по-рано.
Госейн кимна на самия себе си. В съзнанието му вече се оформяше възможното обяснение. Способността се развива бавно, също като кората на главния мозък и като неговия допълнителен мозък. Поколеба се за следващия си въпрос, защото съдържаше догадка, която не искаше Янар да забележи преди да е станало твърде късно.
— Каква е съдбата на децата на предсказателите, за които е нямало място в родилния център?
Другият пак вдигна рамене.
— Ами управляват островите, като пораснат.
Беше доволен от себе си и изобщо не се досещаше какво е изтърват — само децата от родилните центрове стават предсказатели.
Относителното му спокойствие подсказа още нещо на Госейн. Изведнъж долови, че Янар не се държеше като човек, подложен за пръв път на такъв разпит. Вече бе свикнал да не знае въпросите предварително и дори не се объркваше.
Прозрението го прониза мълниеносно. Госейн се огорчи, струваше му се просто невероятно, че не е разгадал истината досега. Втренчи поглед в предсказателя и му каза сдържано, но непреклонно:
— А сега бъди така добър да ми опишеш как точно поддържаш връзка със Следовника.
Трудно беше да си представи по-изненадан човек от този пред себе си. Неподготвеното таламусно мислене на Янар реагира бурно. Лицето му стана сивкаво. Нервното му излъчване ту замираше, ту избухваше.
— Какво говориш?… — едва прошепна накрая.
Госейн яростно го прониза с поглед.
— Побързай, иначе ще те убия!
Янар се свлече безсилно в креслото и почервеня целият.
— Нищо такова не съм правил — измънка след малко. — Защо да си рискувам живота, като се обаждам на Следовника, за да му съобщя къде си? — Разтърси глава и каза по-уверено: — Не можеш да докажеш нищо.
Джилбърт не се и нуждаеше от доказателства. Бе допуснал опасна небрежност, като не следеше какво прави този човек. Съобщението бе изпратено и с нищо не можеше да поправи стореното. Госейн не се усъмни нито за миг в това — реакцията на предсказателя беше твърде силна и неподправена. Янар никога не се бе учил на самообладание и сега не знаеше как да се прикрие. Всеки негов жест издаваше колко е гузен.
Госейн усети ледена тръпка, но вече бе направил възможното, за да се защити и сега му оставаше само да извлече още сведения от Янар. Изръмжа свирепо:
— Хайде, приятелче, разприказвай се по-бързо. И говори само истината! Със самия Следовник ли се свърза?
Предсказателят кимна кисело.
— Разбира се.
— Значи е очаквал да му се обадиш? Негов агент ли си?
Мъжът поклати глава.
— Аз съм предсказател.
В гласа му имаше унила гордост. Кичур от сивеещата му коса бе залепнал за челото. Никак не приличаше на един от господарите на Ялерта.
Госейн пренебрегна самохвалството му. Бе принудил Янар да говори откровено и само това имаше значение.