— Какво му каза?
— Че си в кораба.
— А той какво каза?
— Че вече знаел.
— Тъй ли…
Джилбърт замълча. Опитваше се да огледа от всички страни положението си. След това бързо изреди десетина по-съществени въпроса. Щом научи необходимото, веднага уеднакви себе си и Янар с една от точките в пилотската кабина. Накара разтреперания предсказател да извади карти и да му покаже широкия триста километра кръг, по който небесният дом бе обикалял около острова на Следовника.
Госейн промени курса към остров Крест, намиращ се на около петстотин километра в посока север-северозапад.
— А сега — каза заплашително на другия, — ще трябва да реша какво да правя с един предател.
Янар все още беше пребледнял, но се освободи от страха си.
— Нищо не ти дължа — изрече дръзко. — Твоя воля е дали ще ме убиеш, но не можеш да очакваш преданост от мен!
Госейн и не искаше преданост от него. Стремеше се да го уплаши. Непременно трябваше да внуши на тези предсказатели, че е най-добре хубавичко да размислят, преди да му се противопоставят. Но какво да направи?
Моментът му се стори неподходящ за необратими решения. Тръгна обратно към дневната. Когато влезе, Лийдж тъкмо се появи откъм спалните. Той леко смръщи вежди. „Май имам няколко въпроса, госпожо. Как така Янар е осведомил Следовника, без ти да предвидиш? Ще ти се наложи да ми обясниш.“
Жената му се усмихна, но изведнъж лицето й се сгърчи в гримаса. Тя се вторачи в нещо зад едното рамо на Госейн. Той също се извъртя на пети.
Нито усети, нито чу нещо, не долови и някакво осезаемо присъствие, макар на три-четири метра от него да се оформяше сянка. Почерня и все пак през нея се виждаше отсрещната стена. Сгъсти се, без да стане по-материална.
Джилбърт се напрегна. Бе дошло време да се изправи срещу Следовника.
IX
Семантиката се занимава със значението на значението, тоест със значението на думите. Общата семантика се занимава с отношението между човешката нервна система и околния свят, следователно включва в себе си семантиката. Тя предлага система за свързване в едно на цялата човешка мисъл и опит.
Мълчание. Следовника вероятно го наблюдаваше, защото в сенчестата маса вече нямаше движение. Напрежението на Госейн започна да намалява. Взря се в своя противник и настроението му се промени.
Всъщност, какво ли можеше да му стори Следовника?
Предпазливо отклони поглед за миг, за да види какво става наоколо. Ако предстоеше сблъсък, искаше да си избере възможно най-добрата позиция.
Лийдж не помръдваше. Тялото й беше вдървено, очите — необичайно разширени. Забеляза неизменното излъчване на тревога от нея. Не му се вярваше тя да се безпокои само за собствената си безопасност. Вече бе обвързала съдбата си с неговата. Отхвърли всякакви съмнения, че Лийдж може да го застраши с нещо.
Изви очи към коридора, водещ до пилотската кабина. И за частица от секундата загуби от поглед Следовника. Веднага се обърна. Провери каквото искаше — вратата беше прекалено вдясно и трябваше да се завърти, за да я наблюдава.
Започна да отстъпва към стената зад себе си. Движеше се бавно. Прехвърляше през ума си вероятните източници на опасност. Янар. Допълнителният му мозък бързо го откри — още беше в кабината и излъчваше неприязън. Госейн се усмихна невесело. Лесно си представи какво зло би могъл да му стори онзи мъж в някой крайно неподходящ момент.
Представи си по памет стената зад гърба си. Имаше решетка на климатичната система — точно от каквото се нуждаеше. Леко се завъртя, за да повява въздушната струя право в гърба му. Опря едното си ходило на стената.
Щом направи каквото можеше, загледа изпитателно своя враг.
Човек ли е? Не беше за вярване, че човешкото тяло може да се явява толкова смътно, безплътно. Тъмнината пред него беше лишена от форма. Взря се по-съсредоточено и забеляза, че сянката потрепва. В един миг се промени и стана още по-неясна по краищата, после отново запълни предишния обем, сякаш нещо тласкаше напред черната мъгла.
Госейн проникна предпазливо с допълнителния си мозък в сянката. Беше нащрек и готов да потисне мощни енергийни потоци.
Но не срещна нищо.
Измина вече привичният дълъг миг, докато „снима“ нещото пред себе си. Пак нищо. В съзнанието му не се появи никакъв образ. По-точно — нямаше нормален образ. Допълнителният му мозък усещаше въздух на мястото на сянката, но не откри нищо друго в нея.