— Да — последва уверен отговор.
Не можеше да се съгласи, защото другият не слагаше в сметките си допълнителния мозък на Госейн. Вероятността да слуша лъжи му се струваше твърде голяма и затова пак се настрои подигравателно.
— И няма никакви неясноти?
— Никакви.
Лийдж седна на края на креслото с изпънат гръб.
— Това — започна тя с ясен глас — не е вярно. Мога да предскажа всичко, което е по силите и на всеки друг сред нас. Трудно е да се предвижда в подробности за повече от три седмици.
— Момиче, дръж си езика зад зъбите!
Бузите й пламнаха.
— Следовнико, ако не можеш да надделееш, като се опираш на собствените си сили, свършено е с тебе! И изобщо не си мисли, че се чувствам задължена да ти изпълнявам заповедите! Никога не съм искала ти да победиш.
— Добро момиче — подхвърли Госейн.
Но за миг се намръщи и отбеляза нещо, което искаше да провери по-късно. В думите й се криеше намек, че преди е работила за Следовника.
— Лийдж — попита, без да отделя поглед от сянката, — има ли неясни моменти през следващите няколко седмици?
— Няма никаква картина — отвърна тя. — Сякаш е спусната завеса. Нищо не се вижда от бъдещето.
— Може би е така — каза Следовника тихо, но отчетливо, — защото Госейн ей сега ще умре. — И побърза да добави: — Драги мой, имаш точно пет секунди да вземеш решението си.
Пет секунди минаха в пълна тишина.
Госейн очакваше, че при нападение Следовника може да си послужи с три типа оръжие. Първо, да насочи магнитното поле на кораба срещу него. Щеше да открие веднага, че това е безполезно.
Второ — и най-вероятно — да използва източник на енергия от Убежището, защото там беше базата му. И така нямаше нищо да постигне. Трето — външен източник. Стигнеше ли се дотам, Джилбърт се надяваше оръжието да действа през пространството, а не чрез механично уеднаквяване.
Ако заплахата дойдеше през пространството, гравитонните тръби щяха да я засекат, а допълнителният мозък на Госейн щеше да уеднакви електрическа енергия в носещия лъч на тръбите.
Следовника си послужи със съчетание от тези възможности — деформатор и електричество от Убежището. Джилбърт усети внезапното пренасочване на енергията от четиридесет мегаватовия генератор. Очакваше това и се бе подготвил. Настроеше ли веднъж допълнителния си мозък за реакция на определен сигнал, действаше по-бързо от всеки превключвател на машина.
Имаше едно-единствено затруднение — сравнително дългия период за настройване на реакцията.
По-нататък не се налагаше намеса на съзнанието.
Цялата мощност на генератора се насочи не по желанието на Следовника към неговия бластер, а според наложената от допълнителния мозък схема. Отначало изгори безполезно една от запаметените точки на острова. Госейн искаше сенчестият му враг да разбере, че не е успял с атаката си.
— Едно, две, три — нарочно преброи на глас и мигновено уеднакви енергийния поток право пред безформения мрак.
Блясък по-ярък от слънцето.
Сянката пое удара и устоя. Погълна и последния ват и волт, трептеше, но се съхрани.
След малко Следовника каза:
— Май изпаднахме в безизходица.
Госейн вече бе осъзнал това. Твърде добре знаеше и слабите си места. Макар да не беше очевидно, но в момента Джилбърт Госейн беше уязвим до нелепост. Изненадващ изстрел откъм енергоизточник, който не можеше да контролира предварително — и това щеше да е краят му.
Продължаването на живота му в осемнадесетгодишно тяло и съхранението на цялостната му личност съвсем не означаваше, че няма да претърпи поражение. Никой наглед недорасъл младок не би могъл да спаси галактиката. А ако един или дори няколко подобни нахалници започнеха да се месят прекалено, щяха да бъдат отстранени от сцената от разполагащи с повече власт хора… като Следовника.
По лицето му избиха капчици пот. За миг му мина през ума да опита замисъл, какъвто не си бе представял досега. Но веднага се отказа. Атомната енергия беше просто още една разновидност, която беше способен да владее с допълнителния си мозък. Но едно беше да знае, че е по възможностите му, а съвсем друго — самото практическо усилие.
В това ограничено пространство радиацията можеше да стане също толкова страшна за него, колкото и за врага му.
— Мисля, че е по-добре да се споразумеем. — Гласът на Следовника прекъсна колебанията му. — Предупреждавам те, че още не съм хвърлил срещу тебе всичко, с което разполагам.