Госейн охотно му повярва. Достатъчно беше сенчестата твар да избере външен източник на енергия, за да победи мигновено в тази напрегната битка на живот и смърт. В най-добрия случай Джилбърт би успял да се пренесе на острова до Убежището. А там пък го заплашваше безславно пленничество.
Въпреки това не посмя да посегне към енергията от атомния реактор на Убежището.
Направи прословутата кортикално-таламусна пауза и разсъди трезво: „Тук се крие повече, отколкото се забелязва от пръв поглед. Никой не е в състояние да понесе четиридесет мегаватов удар. Следователно аз оприличавам погрешно. Има обяснение за тази сянка, което обаче надхвърля знанията ми по физика.“
Но кой бе разработил принципите на тази физика? Та нали Следовника си бе признал, че почти нищо не разбира от наука? На чии смайващи постижения разчиташе?
Тази загадка му се струваше не по-малка от самото съществуване на Следовника.
Безформената сянка наруши мълчанието.
— Признавам, че ти успя да ме изненадаш. Следващия път ще избера друг подход… Госейн, смяташ ли да обмислиш предложението ми за съдружие?
— Да, но аз ще поставя условията.
— И какви са те? — след кратко колебание попита Следовника.
— Първо, ще насочиш способностите на предсказателите срещу Енро.
— Немислимо! — отсече неясната фигура. — Галактическият съюз трябва да бъде разгромен, цивилизацията да загуби старите си връзки. Имам особено сериозни причини, за да се стремя към полагането на основите за универсална държава.
Госейн си припомни с неприязън къде бе чул не толкова отдавна да се споменава тази идея. И настръхна.
— С цената на сто милиарда мъртъвци, така ли? Благодаря, това не е за мен.
— Предполагам, че си последовател на не-А — мрачно изрече Следовника.
Нямаше смисъл да отрича. Странното същество знаеше за Венера и вероятно можеше да заповяда унищожаването й, когато пожелае.
— Да, така е.
— Ами ако ти кажа, че съм готов да заложим принципите на не-А в универсалната държава?
— Не бих приел на вяра такова твърдение.
— И все пак съм готов да помисля за това. Досега не намирах време да изуча подробно не-Аристотеловата философия, но доколкото разбирам, тя е метод на научното мислене. Прав ли съм?
— Може да се каже, че е начин на мислене — сдържано каза Госейн.
— Никога не съм имал причини да се опасявам от който и да е дял на науката. Не мисля, че това ще се случи тепърва. Ето какво ще ти предложа — нека и двамата обмислим положението още веднъж. Но при следващата ни среща трябва вече да си решил. Дотогава ще се постарая повече да не разполагаш с енергия в изобилие на тази планета.
Госейн си замълча и скоро сенчестата фигура започна да се топи. Дори на тази ярка светлина беше трудно да се определи мигът, когато изчезна и последното петънце мрак.
Мина още малко време и генераторът в Убежището намали мощността си. След тридесет секунди спря напълно.
После спря и реакторът. Почти едновременно с него изчезна и магнитната енергия в Убежището.
Следовника бе проявил завидна досетливост. Дори и да не подозираше цялата истина, бе постъпил като след цялостен и правилен анализ на сблъсъка.
Сега Госейн разполагаше само с магнитната енергия на един малък въздушен кораб.
X
В името на здравия разум, определяйте времето. Не казвайте: „Учените смятат, че…“ Казвайте: „През 1956 г. учените смятаха, че…“ или „През 1956 г. Джон Смит се придържаше към изолационистки възгледи.“ Всички неща, включително политическите убеждения на Джон Смит, претърпяват промени, следователно за тях може да се говори само ако ги съотнасяме с точно определен момент.
Госейн отново започна да възприема нормално това, което го заобикаляше. Обърна се да погледне към трапезарията, където слугите бяха шетали допреди малко. Не забеляза никого. Виждаше края на наредената маса, макар че още нямаше поднесена храна.
Веднага отмести поглед към Лийдж, задържа го колкото да отбележи как тя става, после светкавично се извъртя в посока към пилотската кабина. От мястото си можеше да наблюдава водещия натам коридор и дори виждаше част от прозрачния купол, но не и Янар.
Небесният дом се носеше напред по определения от Джилбърт курс.
Жената първа наруши мълчанието.
— Ти успя… — прошепна едва чуто.
Госейн се отмести от стената. Само сви рамене. Нямаше защо да й казва, че Следовника току-що бе заличил всякакво негово предимство. А Лийдж застана пред него, очите й грееха.