— Нима не разбираш — попита колебливо, — че успя да се справиш със Следовника?
Пръстите й погалиха за миг ръката му.
— Ела с мен — каза й Госейн.
Тръгна към пилотската кабина. Когато влезе, завари Янар наведен над радиостанцията. И един поглед стигаше, за да стане ясно с какво се занимаваше предсказателят — още чакаше заповеди. Джилбърт се пресегна безмълвно над рамото му и изключи уреда.
Другият мъж трепна, но когато се изправи, по устните му играеше присмехулна усмивчица.
— Събирай си нещата, ако имаш какво да вземеш оттук — каза му Госейн. — Махаш се при първото кацане.
Предсказателят само сви рамене и излезе. Джилбърт го проследи с поглед. Присъствието на този човек го дразнеше. Беше обикновен досадник и в галактическите мащаби някакво значение му придаваше единствено фактът, че е един от местните ясновидци. Това все пак го правеше интересен въпреки дребнавия му характер.
За жалост беше само един сред милиони като него и оставаше неясно доколко е типичен или се различава от тях. Наблюденията над Янар и Лийдж позволяваха на Джилбърт да си направи предпазливи изводи за предсказателите, но беше готов да ги отхвърли незабавно, ако научи нещо друго.
Престана да мисли за мъжа и се обърна към Лийдж.
— Кога ще стигнем до Крест, където е космическият боен кораб?
Младата жена отиде до стената, натисна бутон и пред тях светна релефна карта. Сред водните простори и пръснатите острови имаше мъничка точка, която Лийдж посочи.
— Това сме ние. — Показалецът й се плъзна към голям къс суша. — А това е Крест. — Тя преброи старателно тънките линии, пресичащи накръст картата. — Дотам ни остават три часа и двадесет минути. Имаме предостатъчно време за вечеря.
— Вечеря! — повтори Госейн като ехо.
Засмя се и виновно поклати глава. Беше зверски огладнял, но почти забрави за съществуването на тази потребност.
Възможността да се отърси от напрежението беше особено приятна. Вечеря…
Наблюдаваше внимателно как най-младото момиче сред слугините му поднася коктейл с парченца месо, приличащо на риба. Изчака по-възрастните жени да обслужат Янар и веднага размени двете чаши чрез уеднаквяване.
Опита ястието. Да, беше риба, при това със силни подправки. След като свикна с новото усещане, той реши, че е много вкусно. Изяде всичко, остави вилицата и се обърна към Лийдж.
— Какви процеси протичат в съзнанието ти, когато предвиждаш бъдещето?
— Става неволно — сериозно отвърна младата жена.
— Значи не правиш нещо определено?
— Ами…
— Освобождаваш ли мисълта си? Или се съсредоточаваш върху обекта? Трябва ли да е пред очите ти?
Тя се засмя. Дори Янар се поразвесели и пролича снизхождението му.
— Просто имаме тази дарба — каза Лийдж. — Не сме принудени да мислим за това.
Ето с какви отговори се задоволяваха. Ние сме различни. Ние сме особени. Прости отговори за простодушни хора. Само че по своята неразгадаемост дарбата им трудно можеше да се сравни с нещо друго. Процесът на предсказването протичаше напълно извън словесните шаблони. А цялата система на не-А беше хармоничен опит да се съчетае несловесната действителност с речевото й отражение. Дори на живеещата с не-А Венера едва бе прехвърлен мостът над пропастта между явлението и неговото осмисляне.
Поднесоха им плата с кафеникавочервено месо, три вида зеленчуци и бистър зеленикав сос. Госейн отново размени храната си с тази на Янар, опита поред зеленчуците и си отряза парче от месото. След това се облегна назад.
— Опитай се да ми обясниш.
Лийдж притвори клепачи.
— Винаги съм си представяла, че се нося в потока на времето, а той се разлива все по-широко. В ума ми нахлуват подобия на спомени, но не идват от паметта ми. Всичко е ясно, отчетливо. Виждам картини. Всъщност какво искаш да знаеш? Попитай ме за нещо, което не е свързано със самия тебе, иначе всичко се замъглява.
Джилбърт остави вилицата си на масата. Копнееше да чуе предвиждане за Венера, само че пак щеше да се намеси неговото бъдеще. Най-сетне избра:
— Нека да е нещо за момичето, което ми прислужва.
— За Ворн? — Лийдж се усмихна на вцепененото и пребледняло момиче. — Това е твърде тежко изпитание за нервите им. Ако все още искаш, по-късно ще ти кажа какво виждам за нея, но насаме.