— А за галактическия кораб на Крест?
— Сигурно е свързан с тебе, защото картината се размива.
— Още отсега ли? — учуди се Джилбърт. — Преди да сме пристигнали?
— Да. — Жената поклати глава. — Така изобщо не отговарям на въпросите ти, нали?
— А можеш ли да видиш друга звездна система, да проследиш какво ще стане с някого там?
— Зависи от разстоянието. Възможностите ми не са безгранични.
— Докъде виждаш?
— Не знам. Нямам много опит с галактиката.
— А как изобщо научаваш какво става там?
— От галактическия кораб предават военни комюникета.
— Комюникета ли?
Тя се усмихна.
— Не разчитат само на заповедта на Следовника. Опитват се да ни внушат колко е вълнуваща службата при тях.
На Госейн не му беше трудно да разбере замисъла. Авантюрата трябваше да се поднесе привлекателно на умове, в които се бяха съхранили много детински черти. Майсторите на пропагандата сигурно не пропускаха да изтъкнат, че има трудности и опасности.
— Да поговорим пак за тези мислени картини. Можеш ли да проследиш бъдещето на някого, който вече се е записал на военна служба?
Лийдж въздъхна и поклати глава.
— Твърде далече е. Веднъж споменаха разстояние от осемнадесет хиляди светлинни години.
Госейн си припомни какво бе казал Кранг на Патриша Харди… тоест на Рийша, сестрата на Енро. Базите на галактическата цивилизация за прехвърляне чрез деформатори се разполагали най-много на хиляда светлинни години една от друга.
На теория пренасянето чрез уеднаквяване беше мигновено. Също на теория нямаше значение какво е разстоянието. Само че в действителност винаги имаше малка грешка. Никоя машина не е съвършена. Уеднаквяването до двадесетия знак след десетичната запетая — критичния праг, от който започваше този процес — не стигаше до пълна еднаквост.
Явно и способностите на предсказателите имах предели дори без да ги смущава присъствието на Джилбърт Госейн. Но независимо от ограниченото разстояние, можеха да се справят успешно в космическа битка.
Той се подвоуми, преди да зададе следващия си въпрос.
— Движението на колко кораба едновременно биха могли да проследят вашите хора?
Лийдж се вторачи озадачено в него.
— Все едно е. Естествено, ще вижда всички кораби, стига да участват в битката. Това е ограничението.
— Ограничение!… — промърмори Госейн.
Без нито дума повече стана и се запъти към пилотската кабина.
До този миг още не бе решил как да постъпи с предсказателите. Беше готов дори да позволи на галактическите пратеници да ги привличат и занапред, докато реши точно как да превземе кораба. Вече му изглеждаше немислимо да допусне това. Тепърва му предстоеше да разработи и план за превземането на боен кораб от самотен нападател.
Но първо искаше да направи нещо друго.
Спря пред вратата и се обърна.
— Лийдж, ще имам нужда от помощта ти.
Тя вече избутваше стола си назад и след минута дойде при него в купола.
— Много набързо свършихме с вечерята — каза недоволно.
— После ще продължим — разсеяно отвърна Джилбърт. — Имате ли радиочестота за изпращане на съобщения до всички предсказатели?
— Ами да. Наричаме я „аварийната вълна“, защото… — Жената се запъна. — Така обсъждаме общите си планове, ако предвидим някаква заплаха за себе си.
— Настрой радиостанцията на тази вълна — нареди Госейн.
Тя го погледна стреснато, но сигурно нещо в изражението му я накара да млъкне. След малко Госейн се приготви да предава. Вече без никакво съзнателно усилие местеше жицата преди всяко изречение.
— До всички предсказатели! — изрече решително. — От този момент нататък всеки от вас, който бъде открит или заловен на борда на военен кораб, принадлежащ на Най-великата Империя, ще бъде незабавно екзекутиран. Съветвам приятелите на хората, които вече са във флотата, да ги осведомят за това предупреждение. Можете да прецените доколко сериозно е намерението ми по това, че никой от вас не е предвидил предаването. Повтарям — всеки предсказател, намерен в кораб на Енро, ще бъде екзекутиран, без никакви изключения.
Върна се в трапезарията, довърши си вечерята и пак отиде в пилотската кабина. Прозрачният купол му позволи след два часа и половина да зърне в далечината светлините на град. Янар пожела да го свалят на най-близката „въздушна станция“. Когато отново се издигнаха, Госейн включи двигателите на пълно ускорение, застана в купола и се загледа в града. Толкова много хора… Ивиците светлина сякаш се преплитаха с проникналите в сушата тесни заливи. Океанът стигаше дори до центъра на града.